¹Zvino Jehovha wakataura naMozisi pagomo reSinai, akati,

¹Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:

²Taura navana vaIsiraeri uti kwavari: Kana muchisvika munyika yandichakupai, nyika inofanira kuitira Jehovha sabata.

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.

³Unofanira kudzvara munda wako makore matanhatu, nokugurira mizambiringa yako makore matanhatu, nokuunganidza michero yayo.

³Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;

⁴Asi pagore rechinomwe nyika inofanira kuzorora kwazvo, rive sabata kuna Jehovha; usadzvara munda wako, kana kugurira mizambiringa yako.

⁴а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; [в нея] да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.

⁵Magoko ako usaakohwa, namazambiringa omuzambiringa wako usina kugurirwa usaatanha; rinofanira kuva gore rokuzorora kwazvo kwenyika.

⁵Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята.

⁶Gohwo resabata renyika ndizvo zvinofanira kuva zvokudya zvenyu; zvako nezvomuranda wako, nezvomurandakadzi wako, nezvomubatiri wako, nezvomutorwa wako ugere newe;

⁶[Произведеното през] тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

⁷nezvezvipfuwo zvako, nezvemhuka dziri munyika yako; zvibereko zvazvo zvose zvinofanira kuva zvokudya zvazvo.

⁷на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.

⁸Unofanira kuverengawo masabata manomwe amakore, manomwe akaverengwa kanomwe; kuti mazuva amasabata manomwe amakore aite kwauri makore makumi mana namapfumbamwe.

⁸Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години,

⁹Zvino pazuva regumi romwedzi wechinomwe unofanira kuraira kuti hwamanda iridzwe kwazvo; pazuva rokuyananisira munofanira kuraira kuti hwamanda iridzwe panyika yenyu yose.

⁹тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.

¹⁰Munofanira kutsaura gore ramakumi mashanu, mugoparidza sununguko panyika yose kuna vose vageremo; rinofanira kuva gore rejubheri kwamuri; munofanira .kudzokera mumwe nomumwe kune zvake, munofanira kudzokera mumwe nomumwe kuhama dzake.

¹⁰И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.

¹¹Gore irero ramakumi mashanu rinofanira kuva rejubheri kwamuri; kusadzvara, uye musakohwa naro magoko, uye musatanha naro pamizambiringa isina kugurirwa.

¹¹Петдесетата година да ви бъде юбилейна [година]; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.

¹²nekuti igore rejubheri; rinofanira kuva dzvene kwamuri; munofanira kudya zvibereko zvaro paminda.

¹²Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.

¹³Negore iri rejubheri munofanira kudzokera mumwe nomumwe kune zvake.

¹³В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.

¹⁴Zvino kana uchitengesera wokwako chinhu, kana kutenga chinhu kwaari, musamanikidzana.

¹⁴И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;

¹⁵Utenge kuno wokwako uchienzanisa namakore kubva pagore rejubheri, naiye unofanira kukutengesera achienzanisa namakore akasara okukohwa.

¹⁵но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.

¹⁶Unofanira kuwedzera mutengo wazvo uchienzanisa nokuwanda kwamakore, uye unofanira kutapudza mutengo uchienzanisa noushoma hwamakore; nekuti iye unokutengesera nguva dzokukohwa.

¹⁶Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.

¹⁷Musamanikidzana, asi utye Mwari wako; nekuti ndini Jehovha Mwari wenyu.

¹⁷Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.

¹⁸Naizvozvo munofanira kuita zvandakatema, nokuchengeta zvandakatonga, nokuzviita, kuti mugare munyika makachengeteka.

¹⁸И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.

¹⁹Nyika ichabereka zvibereko zvayo, imwi muchadya mukaguta, mukagaramo makachengeteka.

¹⁹Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.

²⁰Zvino kana mukati, Tichadyei negore rechinomwe? Tarirai, hatifaniri kudzvara, hatifaniri kuunganidza zvibereko zvedu ;

²⁰И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?

²¹ipapo ndicharaira kuti mukomborerwe neni pagore rechitanhatu, kuti rikuberekerei zvibereko zvicharingana makore matatu.

²¹Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.

²²Negore rorusere muchadzvara, muchidya zvibereko zvisharu, kusvikira gore repfumbamwe, kusvikira zvibereko zvaro zvichisvika, muchadya zvisharu.

²²А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.

²³Nyika haifaniri kutengeswa chose nokusingaperi, nekuti nyika ndeyangu; nekuti muri vaeni navatorwa kwandiri.

²³Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.

²⁴Panyika yenyu yose munofanira kutendera kuti nyika idzikunurwe.

²⁴За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята.

²⁵Kana hama yako ikava murombo, ikatengesa zvimwe zvayo, ipapo hama yake yomumba inofanira kuuya kuzodzikunura izvo zvakatengeswa nehama yako.

²⁵Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.

²⁶Kana munhu akashaiwa unozvidzikunura, akazova mufumi, akawana zvinoringana kuzvidzikunura;

²⁶Но ако човекът няма[ сродник] да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,

²⁷unofanira kuverenga makore kubva pakutengeswa kwazvo, agodzosera kuna iye waakatengana naye zvakasara, iye ndokudzokera kune zvake;

²⁷тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.

²⁸asi kana asingagoni kuzvidzikunura, izvo zvaakatengesa zvinofanira kugara kuna iye wakazvitenga kusvikira pagore rejubheri; zvino pagore rejubheri zvinofanira kusunungurwa, iye agodzokera kune zvake.

²⁸Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.

²⁹Kana munhu akatengesa imba iri muguta rakakombwa namasvingo, ungaidzikunura gore rose raakatenga naro risati rapera; unofanira kuva nesimba rokuidzikunura gore rose.

²⁹Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.

³⁰Kana isingadzikunurwi gore rose rikapera, zvino imba iyo iri muguta rakakombwa namasvingo inofanira kusimbiswa kuti ndeyaiye wakaitenga nokusingaperi, nokumarudzi ake; haingasunungurwi negore rejubheri.

³⁰Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава.

³¹Asi dzimba dzemisha isina kukombwa namasvingo dzinofanira kuverengwa pamwechete neminda yenyika; dzingadzikunurwa, dzichasunungurwa pagore rejubheri.

³¹Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.

³²Asi pamaguta avaRevhi, idzo dzimba pamaguta avo, vaRevhi vangadzidzikunura nguva ipi neipi.

³²Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.

³³Kana munhu akadzikunura kuva Revhi, imba yakatengeswa neguta rake zvinofanira kusunungurwa pagore rejubheri; nekuti dzimba mumaguta avaRevhi ndedzavo pakati pavana vaIsiraeri.

³³И ако някой купи [къща] от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. - "притежава".} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.

³⁴Asi minda yokuruwa rwamaguta avo haingatengeswi, nekuti ndeyavo nokusingaperi.

³⁴А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.

³⁵Kana hama yako ikava murombo, akapera simba anewe, unofanira kumubatsira, agare newe somweni kana mutorwa.

³⁵Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, [като] на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.

³⁶Usatora mhindu yemari kwaari kana yezvibereko kwaari, asi unofanira kutya Mwari wako, kuti hama yako igare newe.

³⁶Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе.

³⁷Usamupa mari yako uchireva mhindu, kana zvokudya zvako uchireva kuwedzerwa.

³⁷Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.

³⁸Ndini Jehovha Mwari wenyu, wakakubudisai munyika yeEgipita, kuti ndikupei nyika yeKanani, ndive Mwari wenyu.

³⁸Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.

³⁹Kana hama yako ikava murombo, agere newe, akazvitengesa kwauri, usamubatisa somusungwa;

³⁹Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа.

⁴⁰ngaave somubatiri unopiwa mubayiro, kana somutorwa kwauri; ngaakubatire kusvikira pagore rejubheri.

⁴⁰Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;

⁴¹Ipapo ngaabude hake kwauri, iye pamwechete navana vake, adzokere kuhama dzake, adzokere kuna madzibaba ake.

⁴¹тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне.

⁴²nekuti ivo varanda vangu vandakabudisa munyika yeEgipita; ngavarege kutengeswa, sezvinoitwa vasungwa.

⁴²Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;

⁴³Usamubata nehasha, asi utye Mwari wako.

⁴³да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.

⁴⁴Kana vari vasungwa vako, varume kana vakadzi, vauchazova navo mungazvitengera vasungwa, varume navakadzi, kumarudzi anokupoteredzai.

⁴⁴А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.

⁴⁵Mungatengawo kuvana vavatorwa vagere pakati penyu nokuvana vavo vari pakati penyu, vavakabereka panyika yenyu; ivo vangava venyu.

⁴⁵Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.

⁴⁶Muvaite nhaka yavana venyu vanokuteverai, kuti vave vavo; munofanira kutora vasungwa venyu kwavari nokuvana vaIsiraeri, mumwe ngaarege kubata mumwe nehasha.

⁴⁶И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.

⁴⁷Kana mweni kana mutorwa akafuma agere newe, asi hama yako igere naye ikava murombo, akazvitengesa kumweni kana mutorwa uyo ugere newe, kana kumwana worudzi rwomweni uyo,

⁴⁷Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,

⁴⁸kana atengeswa, ungadzikunurwa; munin'ina kana mukoma wake ungamudzikunura;

⁴⁸то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;

⁴⁹kana babamunini vake, kana mwanakomana wababamunini vake, ungamudzikunura, kana ani naani wehama dzake dzomumba make ungamudzikunura; kana iye akazova mufumi, ungazvidzikunura amene.

⁴⁹или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си.

⁵⁰Zvino iye nomutengi wake vanofanira kuverenga makore kubva pagore raakazvitengesa naro kwaari kusvikira pagore rejubheri, mutengo waakazvitengesa nawo unofanira kuenzaniswa namakore; nguva yokugara kwake naye inofanira kuenzaniswa nenguva yomubatiri unopiwa mubayiro wake.

⁵⁰Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник.

⁵¹Kana makore mazhinji achinge asara, unofanira kudzosera mari yokudzikunurwa kwake yakaenzaniswa namakore iwayo, zvichibva pamari yaakanga atenga nayo.

⁵¹Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.

⁵²Kana kuchinge kwasara makore mashoma kusvikira pagore rejubheri, unofanira kurangana naye; unofanira kudzosera mari yokudzikunurwa kwake zvichienzaniswa namakore ake.

⁵²Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.

⁵³Unofanira kugara naye gore rimwe nerimwe somubatiri unopiwa mubayiro wake; ngaarege kumubata nehasha pamberi pako.

⁵³Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.

⁵⁴Kana asingadzikunurwi nemitoo iyi, anofanira kusunungurwa negore rejubheri, iye navana vake pamwechete naye.

⁵⁴Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,

⁵⁵nekuti vana vaIsiraeri varanda vangu; varanda vangu vandakabudisa panyika yeEgipita; ndini Jehovha Mwari wenyu.

⁵⁵защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.