¹Zvino zvakaitika nemazuva iwayo, chiga chakabuda kubva kuna Kesari Agasto, kuti nyika yose inyorwe.

¹А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

²Kunyorwa uku kwaiva kwekutanga kwakaitwa Kuriniosi ari mutungamiriri weSiria.

²Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

³Vose ndokuenda kunonyorwa, umwe neumwe kuguta rekwake.

³И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

⁴NaJosefawo akakwira achibva Garirea muguta Nazareta, akaenda Judhiya kuguta raDhavhidhi, rinonzi Bhetirehemu, nekuti waiva weimba nedzinza raDhavhidhi,

⁴И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

⁵kunonyorwa naMaria mukadzi wakange atsidzira kuwanikwa naye, ava nemimba.

⁵за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

⁶Zvakaitika kuti vachipo, mazuva okusununguka kwake akazadzisika;

⁶И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

⁷ndokuzvara mwanakomana wake wedangwe, akamuputira nemicheka, akamuvanzarika muchidyiro, nekuti makange musina nzvimbo yavo muimba yevaeni.

⁷И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

⁸Zvino kwakange kune vafudzi munyika iyoyo vaigara kuuragu vachichengetedza nguva dzekurinda mapoka avo usiku.

⁸И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

⁹Zvino tarira, mutumwa waIshe akamira pedo navo, nekubwinya kwaIshe kukapenya kwakavakomba; vakatya nekutya kukuru.

⁹И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

¹⁰Zvino mutumwa akati kwavari: Musatya; nekuti tarirai, ndinokuparidzirai mashoko akanaka emufaro mukuru, uchava kuvanhu vose;

¹⁰Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

¹¹nekuti mazvarirwa nhasi Muponesi, unova Kristu Ishe, muguta raDhavhidhi.

¹¹Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

¹²Zvino ichi chiratidzo kwamuri: Muchandowana mucheche akaputirwa nemicheka, avete muchidyiro.

¹²И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

¹³Uye pakarepo kukavapo pamwe nemutumwa chaunga chehondo yekudenga vachirumbidza Mwari, vachiti:

¹³И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

¹⁴Rumbidzo kuna Mwari kumusoro-soro, norugare panyika; chishuwo chakanaka kuvanhu.

¹⁴Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

¹⁵Zvino kwakaitika kuti vatumwa vabva kwavari vaenda kudenga, vanhu vafudzi vakataurirana, vachiti: Ngatiende ikozvino Bhetirehemu, tinoona chinhu ichi chakaitika, Ishe chaatizivisa.

¹⁵Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

¹⁶Zvino vakakurumidza kusvika, vakawana vose Maria naJosefa, nemucheche avete muchidyiro.

¹⁶И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

¹⁷Vakati vaona, vakazivisa kose shoko ravakange vaudzwa maererano neucheche uyu.

¹⁷И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

¹⁸Zvino vose vakanzwa vakashamisika nezvinhu zvakange zvataurwa kwavari nevafudzi.

¹⁸И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁹Asi Maria wakachengeta zvinhu izvi zvose, achifungisisa mumoyo make.

¹⁹А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

²⁰Zvino vafudzi vakadzokera, vachikudza nekurumbidza Mwari pamusoro pezvinhu zvose zvavakange vanzwa nekuona, sezvakange zvataurwa kwavari.

²⁰И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

²¹Mazuva masere akati apera kuti mucheche adzingiswe, zita rake ndokunzi Jesu, raakange atumidzwa nemutumwa asati agamuchirwa mudumbu.

²¹И като се навършиха осем дни [и трябваше] да обрежат [Детенцето], дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

²²Zvino mazuva ekunatswa kwake nemurairo waMozisi akati apera, vakauya naye kuJerusarema, kuti vamukumikidze kuna Ishe,

²²Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

²³(sezvazvakanyorwa pamurairo waIshe kuti: Chirume chose chinozarura chizvaro, chichanzi chitsvene kuna Ishe),

²³(както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

²⁴uye vabayire chibayiro sezvazvakarehwa pamurairo waIshe, hangaiwa mbiri, kana njiva mbiri duku.

²⁴и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

²⁵Zvino tarira, kwakange kune munhu muJerusarema, zita rake raiva Simioni, ndiyewo munhu waiva akarurama akazvipira kushumira Mwari, akamirira kunyaradzwa kwaIsraeri, neMweya Mutsvene wakange uri pamusoro pake.

²⁵И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁶Zvino zvakange zvaratidzwa kwaari neMweya Mutsvene, kuti haangaoni rufu asati aona Kristu waIshe.

²⁶Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁷Wakapinda mutembere neMweya; zvino vabereki vakati vachiuisa mucheche Jesu, kuti vaite pamusoro pake netsika yemurairo,

²⁷И по [внушението] на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸iye akamutora mumaoko ake, akavonga Mwari, achiti:

²⁸той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁹Tenzi, ikozvino regai muranda wenyu aende nerugare, seshoko renyu;

²⁹Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

³⁰nekuti meso angu aona ruponeso rwenyu,

³⁰Защото видяха очите ми спасението,

³¹rwamakagadzirira pamberi pezviso zvevanhu vose;

³¹Което си приготвил пред всички люде;

³²chiedza chekuzarurira vahedheni, nekubwinya kwerudzi rwenyu Israeri.

³²Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

³³Josefa namai vake vakashamisika nezvinhu zvakarehwa pamusoro pake.

³³А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴Zino Simioni akavaropafadza, akati kuna Maria mai vake: Tarira, uyu wakaisirwa kuwa nekumuka kwevazhinji kuna Israeri, nekuva chiratidzo chichapikiswa;

³⁴И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това [детенце] е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁵uye newe, munondo uchapinda nemweya wako pachako; kuti ndangariro dzemoyo mizhinji dzifukurwe.

³⁵да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶Zvino kwakange kuna Ana muporofitakadzi, mukunda waFanueri, wedzinza raAsheri; wakange akwegura kwazvo, wakararama nemurume makore manomwe kubvira paumhandara hwake.

³⁶Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷Uye ari chirikadzi yemakore angava makumi masere nemana, wakange asingabvi mutembere, achishumira nemitsanyo neminyengetero usiku nemasikati.

³⁷и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, [дето] нощем и денем служеше [Богу] в пост и молитва.

³⁸Naiye wakati achisvika nenguva iyoyo akatenda Mwari, akataura pamusoro pake kuna vose vakange vachitarisira kusunungurwa muJerusarema.

³⁸И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

³⁹Zvino vakati vapedza zvinhu zvose zvaienderana nemurairo waIshe, vakadzokera Garirea kuguta ravo Nazareta.

³⁹И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

⁴⁰Mucheche akakura, akasimba mumweya, akazara nenjere; nenyasha dzaMwari dzakange dziri pamusoro pake.

⁴⁰А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

⁴¹Zvino vabereki vake vaienda kuJerusarema makore ose pamutambo wepasika.

⁴¹И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

⁴²Zvino wakati ava nemakore gumi nemaviri, vakakwira kuJerusarema zvichienderana netsika yemutambo,

⁴²И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

⁴³vakati mazuva apera, pakudzoka kwavo, mwana Jesu akasara kuJerusarema, asi Josefa namai vake vasingazvizivi,

⁴³и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

⁴⁴asi vaimufungira kuva mune vamwe vevakange vachifamba navo, vakafamba mufambo wezuva, vakazomutsvaka pakati pehama nekuvazikanwi.

⁴⁴А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

⁴⁵Asi vakati vasingamuwani, vakadzokera kuJerusarema vachimutsvaka.

⁴⁵И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

⁴⁶Zvino zvakaitika shure kwemazuva matatu, vakamuwana mutembere, agere pakati pavadzidzisi, achivateerera, achivabvunza.

⁴⁶И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

⁴⁷Vose vakange vachimunzwa vakavhiringidzika nekuziva nemhinduro dzake.

⁴⁷И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума [Му] и на отговорите Му.

⁴⁸Zvino vakati vamuona vakakatyamara; mai vake vakati kwaari: Mwana, waitirei zvakadai kwatiri? Tarira, baba vako neni tanga tichikutsvaka tichishungurudzika.

⁴⁸И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

⁴⁹Akati kwavari: Munonditsvaka sei? Manga musingazivi kuti ndinofanira kuva pazvinhu zvaBaba vangu here?

⁴⁹А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

⁵⁰Asi ivo havana kunzwisisa shoko raakataura kwavari.

⁵⁰А те не разбраха думата, която им рече.

⁵¹Zvino akaburuka navo, akasvika Nazareta; akazviisa pasi pavo. Asi mai vake vakachengeta mashoko iwayo ose mumoyo mavo.

⁵¹И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

⁵²Jesu akawedzera panjere nekukura, nepakudiwa naMwari nevanhu.

⁵²А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.