¹Zvino nemusi wekutanga wevhiki, mambakwedza, vakauya kuguva, vakatakura zvinonhuhwira zvavakange vagadzirira, nevamwe vanavo.

¹А в първия ден на седмицата, сутринта рано, [жените] дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

²Zvino vakawana ibwe rakakunguruswa kubva paguva.

²И намериха камъка отвален от гроба.

³Vakabva vapinda vakasawana mutumbi waIshe Jesu.

³И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴Zvino zvikaitika vakakanganiswa nazvo, zvino tarira, varume vaviri vakamira navo vakapfeka nguvo dzinopenya;

⁴И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵zvino vachiri kutya, ndokukotamisa zviso pasi, varume vakati kwavari: Munotsvakirei mupenyu pevakafa?

⁵И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а [мъжете] им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶Haasi pano, asi wamuka; rangarirai kuti wakataura sei kwamuri achiri muGarirea,

⁶Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷achiti: Mwanakomana wemunhu unofanira kukumikidzwa mumaoko evanhu vezvivi, nekurovererwa pamuchinjikwa, uye pazuva retatu amukezve.

⁷като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁸Zvino vakarangarira mashoko ake.

⁸И спомниха си думите Му.

⁹Zvino vakadzoka vachibva guva, akaudza zvinhu izvi zvose kuvanegumi neumwe nekune vamwe vose.

⁹И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰Vaiva Maria Magidharini naJohwana naMaria mai vaJakobho, nevamwe vavaiva navo, vakaudza vaapositori zvinhu izvi.

¹⁰А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата [майка] и другите жени с тях, [които] казаха тия неща на апостолите.

¹¹Zvino mashoko avo akaonekera sekutaura kusina maturo pamberi pavo, uye havana kuvatenda.

¹¹А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹²Asi Petro wakasimuka akamhanyira kuguva; ndokukotama akadongorera, akaona micheka yerineni yakaradzikwa yoga; ndokuenda, ashamisika mukati make nezvakange zvaitika.

¹²А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните [сложени] отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹³Zvino tarira, pazuva irero vaviri vavo vaifamba vachienda kumusha wainzi Emausi, wakange uri masitadhia* makumi matanhatu kubva kuJerusarema.

¹³И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹⁴Zvino ivo vaitaurirana pamusoro pezvinhu izvi zvose zvakange zvaitika.

¹⁴И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁵Zvino zvakaitika kuti vachitaurirana nekubvunzana, Jesu amene wakaswedera akafamba navo,

¹⁵И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶asi meso avo akange abatwa kuti vasamuziva.

¹⁶но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁷Zvino wakati kwavari: Mashoko ei awa amunokurukura muchifamba, uye makasuruvara?

¹⁷И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸Umwe, zita rake rainzi Kiriyopasi, ndokupindura akati kwaari: Ndiwe woga mutorwa muJerusarema, usati aziva zvakaitikamo mumazuva ano here?

¹⁸И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹Zvino akati kwavari: Zvinhui? Ivo vakati kwaari: Zviri maererano naJesu weNazareta, waiva murume muporofita une simba pachiito nepashoko pamberi paMwari nevanhu vose;

¹⁹И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

²⁰uye kuti vapristi vakuru nevatongi vedu vakamukumikidza sei kuti atongerwe rufu, uye vakamuroverera pamuchinjikwa.

²⁰и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²¹Asi isu taivimba kuti ndiye waizodzikunura Israeri. Asiwo kunze kweizvi zvose, nhasi rino zuva retatu kubva zvaitika zvinhu izvi.

²¹А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²²Asi vamwewo vakadzi vekwedu vatishamisa, vanga vafumira kuguva;

²²При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²³zvino vati vasingawani mutumbi wake, vauya vachiti vaona chiratidzo chevatumwawo, vati mupenyu.

²³и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴Uye vamwe vevaiva nesu vaenda kuguva, vakawanawo zvakadaro vakadzi sezvavakange vareva; asi iye havana kumuona.

²⁴И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵Zvino iye akati kwavari: Haiwa imwi vekusanzwisisa, uye mune moyo ine chinono kutenda zvose vaporofita zvavakataura!

²⁵И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶Ko Kristu wakange asingafaniri kutambudzika nezvinhu izvi, ndokupinda pakubwinya kwake here?

²⁶Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷Ndokutanga kuna Mozisi nekuvaporofita vose, akadudzira kwavari mumagwaro ose zvinhu zviri maererano naye.

²⁷И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.

²⁸Zvino vakaswedera kumusha kwavakange vachienda; iye ndokuita sewopfuurira.

²⁸И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹Asi vakamumanikidza, vachiti: Garai nesu, nekuti koda kuvira, uye zuva ranyura. Ndokupinda kunogara navo.

²⁹Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰Zvino zvakaitika agere navo pakudya, wakatora chingwa akaropafadza, akamedura ndokupa kwavari.

³⁰И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹Zvino meso avo ndokuzarurwa, ndokumuziva; iye ndokunyangarika kwavari.

³¹И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³²Zvino vakataurirana vachiti: Moyo yedu yanga isingapisi mukati medu here paanga achitaura nesu munzira, nepaanga achitizarurira magwaro?

³²И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³³Zvino vakasimuka neawa iroro, vakadzokera kuJerusarema, vakawana vanegumi neumwe vakaungana nevaiva navo,

³³И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³⁴vachiti: Ishe wamuka zvirokwazvo, waonekwa naSimoni.

³⁴които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁵Ivo vakarondedzera zvinhu zvakaitika munzira, uye kuti wakazikamwa navo sei pakumedura chingwa.

³⁵Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁶Zvino vakati vachataura zvinhu izvozvi, Jesu amene wakamira pakati pavo, akati kwavari: Rugare kwamuri.

³⁶И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁷Asi vakavhunduswa, vakatya, vakafunga kuti vaona mweya.

³⁷А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸Zvino akati kwavari: Munotambudzikirei, uye mifungo inomukirei mumoyo yenyu?

³⁸И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹Tarirai maoko angu netsoka dzangu, kuti ndini ndomene. Ndibatei, muone, nekuti mweya hauna nyama nemafupa, sezvamunoona ndinazvo.

³⁹Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰Zvino wakati areva izvi akavaratidza maoko netsoka.

⁴⁰И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹Zvino vakati vachigere kutenda nekuda kwekufara vachishamisika, akati kwavari: Mune chinodyika pano here?

⁴¹Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴²Zvino vakamupa nhindi yehove yakagochwa neyezinga reuchi.

⁴²И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴³Iye ndokutora akadya pamberi pavo.

⁴³И взе та яде пред тях.

⁴⁴Zvino wakati kwavari: Awa mashoko andakataura kwamuri ndichiri nemwi, kuti zvinhu zvose zvinofanira kuzadziswa, zvakanyorwa pamurairo waMozisi, nepavaporofita nepaMapisarema maererano neni.

⁴⁴И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁵Ipapo akazarura kunzwisisa kwavo, kuti vanzwisise magwaro.

⁴⁵Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶Ndokuti kwavari: Zvakanyorwa saizvozvi, saizvozvo zvakafanira Kristu kutambudzika, nekumuka kuvakafa zuva retatu,

⁴⁶И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷uye kuti kutendeuka nekangamwiro yezvivi zviparidzirwe marudzi ose muzita rake, kutanga paJerusarema.

⁴⁷и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸Uye imwi muri zvapupu zvezvinhu izvi.

⁴⁸Вие сте свидетели на това.

⁴⁹Zvino tarirai, ini ndinotuma chivimbiso chaBaba vangu pamusoro penyu; asi imwi garai muguta reJerusarema, kusvikira mafukidzwa nesimba rinobva kumusoro.

⁴⁹И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁵⁰Zvino akavatungamirira kunze kusvikira Bhetaniya, ndokusimudza maoko ake akavaropafadza.

⁵⁰И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵¹Zvino zvakaitika achavaropafadza, akaparadzana navo, akakwidzwa kudenga.

⁵¹И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵²Zvino vakamufugamira, vakadzokera kuJerusarema vane mufaro mukuru;

⁵²И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³uye vakagara nguva dzose mutembere, vachirumbidza nekutenda Mwari. Ameni

⁵³и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].