¹Zvino kwakaunganira kwaari vaFarisi nevamwe vevanyori vaibva kuJerusarema;

¹Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

²vakati vaona vamwe vevadzidzi vake vachidya zvingwa nemaoko ane tsvina, ndiko kuti asina kushambwa, vakasvora.

²и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

³Nekuti vaFarisi, nevaJudha vose, havadyi kunze kwekuti vashamba maoko kwazvo, vachibatirira tsika dzevakuru.

³(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

⁴Kana vachibva pamusika, kunze kwekuti vashamba, havadyi; nezvimwe zvinhu zvizhinji zviripo zvavakange vagamuchira kuti vazvichengete, zvinoti: Kusuka mikombe, nehari, nemidziyo yendarira, nenhovo.

⁴и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁵Ipapo vaFarisi nevanyori vakamubvunza, vachiti: Nemhaka yei vadzidzi venyu vasingafambi netsika yevakuru, asi vanodya chingwa nemaoko asina kushambwa?

⁵И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁶Asi wakapindura akati kwavari: Isaya wakaporofita zvakanaka pamusoro penyu imwi vanyepedzeri, sezvazvakanyorwa, zvichinzi: Zera iri rinondikudza nemiromo, asi moyo wavo uri kure neni.

⁶А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁷Asi vanondinamata pasina, vachidzidzisa dzidziso, dziri mirairo yevanhu.

⁷Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁸Nekuti munosiya mirairo yaMwari, muchibatirira tsika yevanhu, sekusuka hari nemikombe, nezvimwe zvizhinji zvakadaro munozviita.

⁸Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁹Zvino akati kwavari: Munoramba nemazvo murairo waMwari, kuti muchengete tsika yenyu.

⁹И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰Nekuti Mozisi wakati: Kudza baba vako namai vako; uye: Unotuka baba kana mai, unofanira kufa rufu.

¹⁰Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹Asi imwi munoti: Kana munhu achiti kuna baba kana mai: Chinhu chipi nechipi chamunobatsirwa nacho neni "iKorbani*", ndokuti chipo kuna Mwari,

¹¹Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];

¹²hamuchamutenderi kuitira baba vake kana mai vake chinhu,

¹²вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³muchishayisa shoko raMwari maturo netsika dzenyu dzamunogamuchidzana; nezvinhu zvizhinji zvakadaro munozviita.

¹³И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴Zvino wakati adanira kwaari chaunga chose akati kwavari: Nditeererei mose, munzwisise.

¹⁴И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵Hapana chinhu chinobva kunze kwemunhu chinopinda maari chingamusvibisa; asi zvinhu zvinobuda maari, ndizvo zvinosvibisa munhu.

¹⁵Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶Kana aripo ane nzeve dzekunzwa, ngaanzwe.

¹⁶[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷Zvino wakati apinda mumba achibva kuchaunga, vadzidzi vake vakamubvunza pamusoro pemufananidzo.

¹⁷И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸Akati kwavari: Saizvozvo nemwi hamunzwisisi here? Hamunzwisisi here kuti chose chinobva kunze chichipinda mumunhu hachigoni kumusvibisa?

¹⁸И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹Nekuti hachipindi mumoyo make, asi mudumbu; chichibuda kunze, achinatsa zvikafu zvose.

¹⁹Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).

²⁰Ndokubva ati: Icho chinobuda mumunhu, ndicho chinosvibisa munhu.

²⁰Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹Nekuti kubva mukati mumoyo wevanhu munobuda mifungo yakaipa, upombwe, ufeve, umhondi,

²¹Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²²umbavha, ruchiva, kuipa, kunyengera, meso-meso, ziso rakaipa, kunyomba, kuzvikudza, upenzi;

²²прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³zvose zvinhu izvi zvakaipa zvinobva mukati, zvichisvibisa munhu.

²³Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²⁴Zvino kubva ipapo wakasimuka akaenda kumiganhu yeTire neSidoni; akapinda mumba, asingadi kuti pave neunozviziva, asi akakoniwa kuvanzika.

²⁴И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁵Nekuti mukadzi, waiva nemukunda muduku wakange ane mweya wetsvina, wakanzwa nezvake, akauya akawira patsoka dzake.

²⁵А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁶Uye mukadzi waiva muGiriki, muSirofenike pachizvarwa; akamukumbirisa kuti abudise dhimoni pamukunda wake.

²⁶(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁷Asi Jesu akati kwaari: Regai vana vatange kuguta, nekuti hazvina kunaka kutora chingwa chevana, ndokukandira kuimbwanana.

²⁷А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁸Akapindura akati kwaari: Hongu, Ishe; kunyange nembwanana dziri pasi petafura dzinodya zvezvimedu zvevana.

²⁸А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.

²⁹Akati kwaari: Nekuda kweshoko iri, enda; dhimoni rabva pamukunda wako.

²⁹И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

³⁰Akabva akaenda kumba kwake, akawana dhimoni rabuda, mukunda avete panhovo.

³⁰И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³¹Zvino wakatizve achibva kumiganhu yeTire neSidhoni, akauya kugungwa reGarirea, nepakati pemiganhu yeDhekapori.

³¹И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³²Vakauisa kwaari umwe waiva matsi waikakamira, vakamukumbirisa kuti aise ruoko pamusoro pake.

³²И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.

³³Akamutora ari oga kubva pachaunga, akapinza mimwe yake munzeve dzake, akapfira, ndokubata rurimi rwake.

³³[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴Atarira kumusoro kudenga, akagomera, akati kwaari: "Efata"; ndiko kuti: Zarurwa!

³⁴и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁵Pakarepo nzeve dzake dzakazarurwa, chisungo cherurimi rwake chikasunungurwa, akataura zvakarurama.

³⁵И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁶Ndokuvaraira, kuti varege kuudza munhu; asi pakunyanya kuvaraira, vakanyanya zvikuru kuparidza izvozvo.

³⁶И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁷Vakashamisika zvikuru kwazvo, vachiti: Wakaita zviri zviviri zvakanaka; wakaita matsi kuti dzinzwe, nezvimumumu kuti zvitaure.

³⁷защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.