¹Nemazuva iwayo zvakwakange kune chaunga chikuru kwazvo, vasina chavangadya, Jesu akadanira vadzidzi vake kwaari, akati kwavari:

¹През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

²Ndine tsitsi nechaunga; nekuti chadogara neni mazuva matatu vasina zvavangadya.

²Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

³Kana ndikavarega vaende kumba kwavo nenzara, vachaziya panzira; nekuti vamwe vavo vanobva kure.

³и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

⁴Vadzidzi vake vakamupindura, vakati: Zvingabvepi zvingwa munhu zvaangagutsa nazvo ava murenje muno?

⁴И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁵Akavabvunza, akati: Mune zvingwa zvingani? Vakati: Zvinomwe.

⁵И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁶Zvino akaraira chaunga kuti chigare pasi pavhu; akatora zvingwa zvinomwe, akavonga, akazvimedura, ndokupa vadzidzi vake, kuti vaise pamberi pavo; vakazviisa pamberi pechaunga.

⁶И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁷Uye vakange vane hove duku shoma; zvino akadziropafadza, akati vadziise pamberi pavo.

⁷Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁸Vakadya, vakaguta; ndokununga zvimedu zvakasara, matengu manomwe.

⁸И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁹Avo vakange vadya vainge vaiva zvuru zvina; akavarega vachienda.

⁹А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

¹⁰Pakarepo akapinda muchikepe nevadzidzi vake, akauya kumativi eDharimanuta.

¹⁰И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹¹Zvino vaFarisi vakabuda, vakatanga kupikisana naye, vachitsvaka kwaari chiratidzo chinobva kudenga, vachimuidza.

¹¹И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹²Akagomera zvikuru pamweya wake akati: Zera iri rinotsvakirei chiratidzo? Zvirokwazvo ndinoti kwamuri: Hakuna chiratidzo chichapiwa kuzera iri.

¹²А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹³Ndokubva avasiya, akapindazve muchikepe, akabva akayambukira kumhiri.

¹³И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

¹⁴Zvino vadzidzi vakange vakangamwa kutora zvingwa; uye vakange vasina navo chinhu muchikepe kunze kwechingwa chimwe chete.

¹⁴Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁵Zvino akavaraira, achiti: Ngwarirai, muchenjere mbiriso yevaFarisi nembiriso yaHerodhe.

¹⁵И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁶Vakarangana pakati pavo vachiti: Nekuti hatina zvingwa.

¹⁶И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁷Zvino Jesu wakati achizviziva akati kwavari: Munorangana sei kuti hamuna zvingwa? Hamusati maziva, kana kunzwisisa here? Muchine moyo mikukutu here?

¹⁷А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁸Mune meso hamuoni here? Uye mune nzeve, hamunzwi here? Uye hamurangariri here?

¹⁸Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁹Pandakamedurira vanezvuru zvishanu zvingwa zvishanu, matengu mangani azere nezvimedu amakanonga? Vakati kwaari: Gumi nemaviri.

¹⁹Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

²⁰Uye pazvinomwe pavanezvuru zvina, matengu mangani azere nezvimedu amakanonga? Ndokuti: Manomwe.

²⁰И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²¹Ndokubva ati kwavari: Sei musinganzwisisi?

²¹И каза им: Не разбирате ли още?

²²Zvino wakasvika kuBhetisaidha; vakauyisa bofu kwaari, vakamukumbirisa kuti aribate.

²²Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³Akabata ruoko rwebofu, akaribudisira kunze kwemusha; akati apfira meso aro, akaisa maoko pamusoro paro, akaribvunza kana richiona chinhu.

²³И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴Ndokutarira kumusoro rikati: Ndinoona vanhu vakaita semiti, vachifamba.

²⁴И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.

²⁵Mushure maizvozvo akaisazve maoko pamusoro pameso aro akaritaridza kumusoro, rikaporeswa, rikaona vose zvakajeka.

²⁵После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶Akarirega richienda kumba kwaro, achiti: Usapinda mumusha uye usaudza ani nani mumusha.

²⁶И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁷Zvino Jesu akabuda nevadzidzi vake vakaenda kumisha yeKesariya yeFiripi; vari munzira akabvunza vadzidzi vake achiti kwavari: Vanhu vanoti ndini ani?

²⁷И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁸Vakapindura vachiti: Johwani Mubhabhatidzi; asi vamwe: Eria; vamwezve: Umwe wevaporofita.

²⁸А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁹Iye akati kwavari: Ko imwi munoti ndini ani? Petro akapindura akati kwaari: Imwi muri Kristu.

²⁹Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

³⁰Akavaraira zvikuru kuti varege kuudza munhu pamusoro pake.

³⁰И заръча им никому да не казват за Него.

³¹Zvino akatanga kuvadzidzisa kuti Mwanakomana wemunhu unofanira kutambudzika zvinhu zvizhinji nekurambwa nevakuru, nevapristi vakuru, nevanyori, agourawa, uye mushure mamazuva matatu amukezve.

³¹И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³²Akataura shoko iro pachena. Zvino Petro akamutorera parutivi, akatanga kumutsiura.

³²И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.

³³Asi iye atendeuka, ndokutarira vadzidzi vake, akatsiura Petro achiti: Ibva shure kwangu, Satani; nekuti haurangariri zvinhu zvaMwari, asi zvinhu zvevanhu.

³³А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³⁴Zvino wakati adanira kwaari chaunga pamwe nevadzidzi vake, akati kwavari: Ani nani unoda kuuya shure kwangu, ngaazvirambe, atakure muchinjikwa wake, anditevere.

³⁴И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.

³⁵Nekuti ani nani unoda kuponesa upenyu hwake, ucharashikirwa nahwo, asi ani nani ucharashikirwa neupenyu hwake nekuda kwangu nekweevhangeri, ndiye uchahuponesa.

³⁵Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁶Nekuti zvinobatsirei munhu, kana akawana nyika yose akarashikirwa nemweya wake?

³⁶Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁷Kana kuti munhu uchapei kuti chive muripo wemweya wake?

³⁷Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁸Nekuti ani nani unonyara pamusoro pangu nepamashoko angu pazera iri reupombwe nekutadza, Mwanakomana wemhunhu uchanyarawo pamusoro pake, paanouya mukubwinya kwaBaba vake ane vatumwa vatsvene.

³⁸Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.