¹Panguva iyo Herodhe umwe wevatongi vana wakanzwa mukurumbira waJesu,

¹В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

²akati kuvaranda vake: Uyu ndiJohwani Mubhabhatidzi; iye wakamuka kuvakafa, naizvozvo mabasa esimba awa anobata maari.

²и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

³Nekuti Herodhe wakange abata Johwani akamusunga akamuisa mutirongo nekuda kwaHerodhiasi mukadzi waFiripi munin'ina wake.

³Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

⁴Nekuti Johwani wakange ati kwaari: Hazvitenderwi kwauri kuti uve naye.

⁴понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁵Zvino wakange achida kumuuraya, akatya chaunga, nekuti vaimutora semuporofita.

⁵И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁶Asi kwakati kuchichengetedzwa zuva rekuberekwa kwaHerodhe, mukunda waHerodhiasi akatamba pakati pavo, akafadza Herodhe.

⁶А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

⁷Naizvozvo wakavimbisa nemhiko kuti uchamupa chipi nechipi chaaizokumbira.

⁷Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁸Zvino iye, wakati amborairwa namai vake, akati: Ndipei pano mundiro musoro waJohwani Mubhabhatidzi.

⁸А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁹Mambo akashungurudzika, asi nekuda kwemhiko, uye kwevakange vagere naye pakudya, wakaraira kuti apiwe.

⁹Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

¹⁰Akatuma vanhu akagura Johwani musoro mutirongo.

¹⁰И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹¹Musoro wake ukauyiswa mundiro, ukapiwa kumusikana, akauisa kuna mai vake.

¹¹И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹²Vadzidzi vake vakauya vakatora mutumbi vakauviga, ndokuenda ndokuudza Jesu.

¹²А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹³Jesu wakati azvinzwa, akabvapo nechikepe, akaenda kunzvimbo yerenje ari oga; asi zvaunga zvakati zvichizvinzwa zvikamutevera netsoka zvichibva mumaguta.

¹³И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹⁴Zvino Jesu wakati abuda akaona chaunga chikuru, akavanzwira tsitsi, akaporesa varwere vavo.

¹⁴И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁵Zvino ava madekwana, vadzidzi vake vakauya kwaari vachiti: Iyi inzvimbo yerenje, uye ikozvino nguva dzaenda; regai zvaunga zviende, kuti vaende kumisha vanozvitengera chikafu.

¹⁵А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶Asi Jesu wakati kwavari: Havafaniri kuenda; vapei imwi kuti vadye.

¹⁶А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷Asi vakati kwaari: Hatina pano kunze kwezvingwa zvishanu nehove mbiri.

¹⁷А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸Iye akati: Uyai nazvo pano pandiri.

¹⁸А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹Akaraira zvaunga kuti zvigare pasi pauswa, akatora zvingwa zvishanu nehove mbiri, ndokutarira kumusoro kudenga, akazviropafadza, akamedura ndokupa zvingwa kuvadzidzi, vadzidzi vakapa kuzvaunga.

¹⁹Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰Vakadya vose, vakaguta, vakaunganidza zvimedu zvakasara, matengu gumi nemaviri azere.

²⁰И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹Uye vakange vadya vaiva varume zvuru zvishanu pasina vakadzi nevana vaduku.

²¹А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²²Pakarepo Jesu wakamanikidza vadzidzi vake kupinda muchikepe, vamutungamirire mhiri, iye acharega zvaunga zvichienda.

²²И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³Zvino wakati arega zvaunga zvichienda, akakwira mugomo ari oga kunonyengetera; akati ava madekwana, wakange ari oga ipapo.

²³И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴Asi chikepe zvino chakange chava pakati pegungwa chichivheyeswa nemafungu; nekuti mhepo yakange ichipikisa.

²⁴А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵Nenguva yechina yemurindiro yeusiku Jesu akaenda kwavari achifamba pamusoro pegungwa.

²⁵А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶Zvino vadzidzi vakati vachimuona achifamba pamusoro pegungwa, vakavhunduka vachiti idzangaradzimu. Vakadanidzira nekutya.

²⁶И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷Asi pakarepo Jesu wakataura navo akati: Tsungai moyo; ndini; musatya.

²⁷А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸Petro ndokumupindura akati: Ishe, kana muri imwi ndirairei ndiuye kwamuri pamusoro pemvura.

²⁸И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹Ndokubva ati: Uya. Petro ndokuburuka muchikepe akafamba pamusoro pemvura, kuenda kuna Jesu.

²⁹А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰Asi wakati achiona mhepo ine simba akatya; zvino otanga kunyura, akadanidzira, achiti: Ishe, ndiponesei!

³⁰Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹Pakarepo Jesu wakatandavadza ruoko, akamubata, akati kwaari: Iwe werutendo ruduku, unokononei?

³¹И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³²Vakati vapinda muchikepe, mhepo ikanyarara.

³²И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³Vakange vari muchikepe ndokuuya vakamunamata vachiti: Zvirokwazvo muri Mwanakomana waMwari.

³³А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴Vakati vayambuka, vakasvika panyika yeGenesareti.

³⁴И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

³⁵Varume venzvimbo iyo vakati vamuziva, vakatuma shoko panyika yose iyo yakapoteredza, vakauyisa kwaari vose vairwara.

³⁵И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶Vakakumbirisa kwaari kuti vabate chete mupendero wenguvo yake; uye vose vakabata vakaporeswa.

³⁶и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.