¹Wakati aburuka mugomo, zvaunga zvikuru zvakamutevera.

¹А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

²Zvino tarira, kwakauya une maperembudzi, akamufugamira achiti: Ishe, kana muchida, munogona kundinatsa.

²И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

³Jesu akatandavadza ruoko, akamubata, achiti: Ndinoda, chinatswa. Pakarepo maperembudzi ake akanatswa.

³Тогава[ Исус] простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

⁴Zvino Jesu akati kwaari: Ona kuti usaudza munhu, asi enda unozviratidza kumupristi, ubayire chipo Mozisi chaakaraira, chive uchapupu kwavari.

⁴И Исус му каза: гледай да не кажеш [това] никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

⁵Zvino Jesu wakati apinda muKapenaume, kwakauya kwaari mukuru wezana, achimukumbirisa,

⁵А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

⁶achiti: Ishe, muranda wangu uvete kumba, wakafa mutezo, anotambudzika kwazvo.

⁶Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

⁷Zvino Jesu akati kwaari: Ndichauya kuzomuporesa.

⁷Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

⁸Mukuru wezana akapindura akati: Ishe, handina kufanira kuti mupinde pasi pedenga remba yangu; asi taurai shoko chete, zvino muranda wangu uchaporeswa.

⁸Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

⁹Nekuti neniwo ndiri munhu uri pasi pesimba, ndine mauto pasi pangu; zvino ndinoti kune uyu: Enda, anoenda; nekune umwe: Uya, anouya; nekumuranda wangu: Ita ichi, anoita.

⁹Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

¹⁰Jesu wakati achizvinzwa akashamisika, akati kune vaimutevera: Zvirokwazvo ndinoti kwamuri: Handina kuwana rutendo rukuru rwakadai kunyange pakati paIsraeri.

¹⁰Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

¹¹Zvino ndinoti kwamuri: Vazhinji vachauya vachibva kumabvazuva nemavirira, vachagara pakudya naAbhurahamu naIsaka naJakobho, muushe hwekumatenga;

¹¹Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

¹²asi vana veushe vachakandirwa kunze kurima rekunze; ikoko kuchava nekuchema nekugeda-geda kwemeno.

¹²а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³Zvino Jesu akati kumukuru wezana: Enda, zviitirwe kwauri sezvawakatenda. Muranda wake akapora nenguva iyoyo.

¹³Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

¹⁴Jesu wakati apinda mumba maPetro, akaona mbuyawasha vake vakaradzikwa vane fivhiri.

¹⁴И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵Akabata ruoko rwavo, fivhiri ikabva kwavari; vakasimuka vakavashandira.

¹⁵И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶Zvino ava madekwana vakauyisa kwaari vazhinji vaiva vakabatwa nemadhimoni; akabudisa mweya neshoko, akaporesa vose vairwara;

¹⁶А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷kuti zvizadziswe zvakataurwa naIsaya muporofita achiti: Iye wakatora utera hwedu, akatakura matenda edu.

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

¹⁸Jesu wakati achiona zvaunga zvikuru zvakamukomba, akaraira kuti vabve vaende mhiri.

¹⁸И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд [езерото].

¹⁹Umwe munyori ndokuswedera akati kwaari: Mudzidzisi, ndichakuteverai kose kwamunoenda.

¹⁹И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰Zvino Jesu akati kwaari: Makava ane mwena, neshiri dzedenga matendere; asi Mwanakomana wemunhu haana paangatsamhidza musoro.

²⁰Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹Umwe wevadzidzi vake akati kwaari: Ishe, ndiregei nditange ndaenda ndinoviga baba vangu.

²¹А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²²Asi Jesu wakati kwaari: Nditevere, urege vakafa vavige vakafa vavo.

²²Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³Zvino wakati apinda muchikepe, vadzidzi vake vakamutevera.

²³И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴Zvino tarira, dutu guru remhepo rakamuka mugungwa, zvekuti igwa rakange rofukidzwa nemafungu; asi iye wakange avete.

²⁴И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵Zvino vadzidzi vake vakaswedera vakamumutsa vachiti: Ishe, tiponesei, toparara!

²⁵Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶Zvino akati kwavari: Munotyirei, imwi verutendo rushoma? Ndokusimuka, akatsiura mitutu negungwa; kudzikama kukuru kukavapo.

²⁶А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁷Asi vanhu vakashamisika vachiti: Uyu munhu rudzii unoti kunyange mitutu negungwa zvinomuteerera?

²⁷А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁸Wakati asvika kune rimwe divi kunyika yevaGerigesi, vakamuchingamidza vaviri vaiva nemadhimoni, vachibuda kumarinda, vane hasha kwazvo-kwazvo, zvekuti kwakange kusina munhu waigona kupfuura nenzira iyo.

²⁸И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹Zvino tarira, vakadanidzira vachiti: Tinei nemwi, Jesu, Mwanakomana waMwari? Mauya pano kuzotirwadzisa nguva isati yasvika here?

²⁹И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰Zvino kure navo kwakange kune boka renguruve zhinji richifudzwa.

³⁰А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹Madhimoni akamukumbirisa achiti: Kana muchitibudisa, titenderei kuti tiende tinopinda muboka renguruve.

³¹И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³²Zvino akati kwaari: Endai. Zvino akati abuda, akapinda muboka renguruve; zvino tarira, boka rose renguruve rakamhanyira kwazvo kumateru kugungwa, dzikafira mumvura.

³²И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³Zvino vaidzifudza vakatiza, vakaenda kuguta, vakapira zvose zvevakange vane madhimoni.

³³А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴Zvino tarira, guta rose rakabuda kunochingamidza Jesu; zvino vakati vamuona, vakagombetedza kuti abve pamiganhu yavo.

³⁴И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.