1Vana vaRubheni navana vaGadhi vakanga vane zvipfuwo zvizhinji kwazvo; zvino vakati vachitarira nyika yeJazeri nenyika yeGiriyadhi, vakaona kuti inzvimbo yakafanira zvipfuwo.
1А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2Ipapo vana vaGadhi navana vaRubheni vakauya vakataurirana naMozisi naEreazari mupristi namachinda eungano, vakati,
2то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3Ataroti neDhibhoni neJazeri neNimura neHeshibhoni neEreari neSebhami neNebho neBheoni.
3Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4Nyika dzakakundwa naJehovha pamberi peungano yaIsiraeri, inyika yakafanira zvipfuwo; zvino isu varanda venyu, tine zvipfuwo.
4земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5Vakati, Kana takawana nyasha pamberi penyu, nyika ino ngaipiwe varanda venyu, ive yavo; musatiyambutsa henyu Joridhani.
5За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6Mozisi akati kuvana vaGadhi navana vaRubheni, Ko hama dzenyu dzingaenda kundorwa, imwi mukagara pano here?
6А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7Munoodzereiko moyo yavana vaIsiraeri varege kuenda kunyika yavakapiwa naJehovha?
7Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8Ndizvo zvakaita madzibaba enyu nguva yandakavatuma vari paKadheshi-bharinea, kundoshora nyika.
8Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9nekuti vakati vakwira kumupata weEshikori, vakaona nyika, vakaodza moyo yavana vaIsiraeri, kuti varege kupinda munyika yavakanga vapiwa naJehovha.
9отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10Jehovha akatsamwa nomusi iwoyo, akapika, akati,
10И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11Zvirokwazvo, hakungavi nomumwe wavarume vakabuda Egipita, ana makore makumi maviri nounopfuura, ungandoona nyika yandakapikira Abhurahamu naIsaka naJakove, nekuti havana kunditevera nomoyo wose;
11Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12asi Karebhu, mwanakomana waJefune, muKenizi, naJoshua, mwanakomana waNuni, nekuti ivo vakatevera Jehovha nomoyo wose.
12освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13Jehovha akatsamwira vaIsiraeri, akavadzungairisa murenje makore ana makumi mana, kusvikira rudzi rwose rwakanga rwatadza pamberi paJehovha rwaparadzwa.
13Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14Zvino tarirai, imwi makamuka panzvimbo yamadzibaba enyu, vana chaivo vavanhu vezvivi, kuti muwedzere kutsamwa kukuru kwaJehovha pamusoro paIsiraeri.
14И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15nekuti kana mukatsauka pakumutevera, uchavasiyazve murenje; imwi muchaparadza vanhu ava vose.
15Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще [станете причина да] погинат всички тия люде.
16Vakaswedera kwaari, vakati, Tichavakira zvipfuwo zvedu matanga navana vedu vaduku maguta pano;
16Но те пристъпиха при [Моисея] и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17asi isu tichazvigadzirira kurwa, kuti titungamirire vana vaIsiraeri, kudzimana tavasvitsa kunzvimbo yavo; vana vedu vachagara mumaguta akakombwa namasvingo nokuda kwavanhu vagere munyika.
17а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове [в безопасност] от местните жители.
18Hatingadzokeri kudzimba dzedu kudzimana vana vaIsiraeri vose vapiwa nhaka yavo.
18Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19Nekuti hatingagari nhaka pamwechete navo mhiri kwaJoridhani nemberi; nekuti isu tagoverwa nhaka yedu nechouno mhiri kwaJoridhani kurutivi rwamabvazuva.
19Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20Zvino Mozisi akati kwavari, Kana mukaita chinhu ichi, kana mukashonga nhumbi dzenyu dzokurwa, kuti muende pamberi paJehovha kundorwa,
20Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21mumwe nomumwe wenyu wakashonga akayambuka Joridhani pamberi paJehovha, kudzimana iye adzinga vavengi vake pamberi pake,
21ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22nyika ikakundwa pamberi paJehovha, ipapo mungadzoka henyu, hamungavi nemhosva kuna Jehovha nokuvaIsiraeri; nyika ino igova nhaka yenyu pamberi paJehovha.
22и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23Asi kana mukasaita saizvozvo, tarirai matadzira Jehovha, muzive kuti zvivi zvenyu zvichakuwanai.
23Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24Vakirai henyu vana venyu maguta namakwai enyu matanga; itai sezvamakataura.
24Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25Vana vaGadhi navana vaRubheni vakataura naMozisi, vakati, Varanda venyu vachaita sezvakaraira tenzi wedu.
25И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
26Vana vedu, navakadzi vedu, nezvipfuwo zvedu, nemombe dzedu dzose, zvichagara mumaguta eGiriyadhi;
26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27asi varanda venyu vachayambuka, vose vakazvigadzirira kundorwa, kundorwa pamberi paJehovha, sezvakataurwa natenzi wedu.
27а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28Naizvozvo Mozisi akaraira pamusoro pavo Ereazari mupristi, naJoshua, mwanakomana waNuni, navakuru vedzimba dzamadzibaba amarudzi avana vaIsiraeri;
28Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните.
29Mozisi akati kwavari, Kana vana vaGadhi navana vaRubheni vakayambuka nemi, murume mumwe nomumwe wakazvigadzira kundorwa pamberi paJehovha, nyika ikakundwa pamberi penyu; ipapo munofanira kuvapa nyika yeGiriyadhi, ive yavo.
29Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30Asi kana vasingayambuki nemi, vakashonga nhumbi dzavo dzokurwa, vanofanira kupiwa nhaka yavo pakati penyu panyika yeKanani.
30Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31Ipapo vana vaGadhi navana vaRubheni vakapindura, vakati, Sezvakareva Jehovha kuvaranda venyu, ndizvo zvatichaita.
31И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
32Tichayambukira pamberi paJehovha kunyika yeKanani, takashonga nhumbi dzedu dzokurwa, kuti tipiwe nhaka yedu nechouno mhiri kwaJoridhani.
32Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
33Zvino Mozisi akavapa, ivo vana vaGadhi navana vaRubheni, nehafu yorudzi rwaManase, mwanakomana waJosefa, ushe hwaSihoni, mambo wavaAmori, noushe hwaOgi, mambo weBhashani, nyika namaguta ayo nemiganhu yayo, iwo maguta enyika yose yakapoteredza.
33И тъй, Моисей им даде, [то ест], на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34Vana vaGadhi vakavaka Dhibhoni, neAtaroti, neAroeri,
34И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35neAtirotishofani, neJazeri, neJogibheha,
35Атротсофан, Язир, Иогвея,
36neBheti-nimura, neBheti-harani, ari maguta akakombwa namasvingo, ana matanga amakwai.
36Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37Vana vaRubheni vakavaka Heshibhoni, neEreari, neKiriataimi,
37А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38neNebho, neBhaari-meoni (vashandura mazita awo), neSibhima; vakatumidza maguta avakavaka mamwe mazita.
38Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
39Vana vaMakiri, mwanakomana waManase, vakaenda Giriyadhi, vakarikunda, vakadzinga vaAmori vakanga vageremo.
39И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40Mozisi akapa Makiri, mwanakomana waManase, Giriyadhi, iye akagaramo.
40За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41Jairi, mwanakomana waManase, akakunda misha yaro, akaitumidza Misha yaJairi.
41А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
42Nobha akandokunda Kenati, nemisha yaro yakanga yakabatwa naro, akaritumidza Nobha, nezita rake.
42И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.