¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

¹Allah tidak melupakan Nuh dan segala binatang yang ada bersamanya di dalam kapal itu. Allah membuat angin bertiup, sehingga air itu mulai surut.

²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

²Semua mata air di bawah bumi dan semua pintu air di langit ditutupnya. Hujan berhenti,

³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

³dan air semakin surut. Sesudah 150 hari air tidak begitu tinggi lagi.

⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁴Pada tanggal tujuh belas bulan tujuh, kapal itu kandas di sebuah puncak di pegunungan Ararat.

⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁵Air terus surut dan pada tanggal satu bulan sepuluh, puncak-puncak gunung mulai tampak.

⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁶Setelah empat puluh hari, Nuh membuka sebuah jendela kapal,

⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁷dan melepaskan seekor burung gagak. Burung itu tidak kembali ke kapal melainkan terus terbang kian kemari sampai air banjir sudah surut sama sekali.

⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁸Sementara itu, Nuh melepaskan seekor burung merpati untuk mengetahui apakah air itu memang telah surut.

⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе [още] по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

⁹Tetapi karena air masih menutupi seluruh muka bumi, burung merpati itu tidak menemukan tempat untuk bertengger. Maka kembalilah ia ke kapal; Nuh mengulurkan tangannya lalu membawanya masuk.

¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹⁰Nuh menunggu tujuh hari lagi, lalu melepaskan lagi burung merpati itu.

¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, [имаше] в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹¹Pada petang hari burung itu kembali kepadanya membawa sehelai daun zaitun yang segar pada paruhnya. Sekarang Nuh tahu bahwa air telah surut.

¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹²Setelah menunggu tujuh hari lagi, ia melepaskan merpati itu sekali lagi; dan kali itu burung itu tidak kembali kepadanya.

¹³В шестстотин и първата година [на Ноевия живот], на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹³Pada waktu Nuh berumur 601 tahun, pada tanggal satu bulan satu, air sudah surut sama sekali. Nuh membuka atap kapal itu, dan melihat ke sekelilingnya. Ia melihat bahwa permukaan tanah sudah kering.

¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята [съвършено] изсъхна.

¹⁴Pada tanggal dua puluh tujuh bulan dua, bumi sudah kering.

¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁵Lalu berkatalah Allah kepada Nuh,

¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁶"Keluarlah dari kapal itu bersama-sama dengan istrimu, anak-anakmu dan istri-istri mereka.

¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁷Bawalah keluar semua burung dan binatang lainnya, besar maupun kecil, supaya mereka bisa berkembang biak dan menyebar ke seluruh bumi."

¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁸Lalu keluarlah Nuh dari kapal itu bersama-sama dengan istrinya, anak-anaknya dan istri-istri mereka.

¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

¹⁹Semua burung dan binatang darat keluar dari kapal itu, masing-masing bersama kelompok sejenisnya.

²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

²⁰Nuh mendirikan sebuah mezbah untuk TUHAN. Diambilnya seekor dari setiap jenis burung dan binatang lainnya yang halal, lalu dipersembahkannya sebagai kurban bakaran di atas mezbah itu.

²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²¹Bau harum kurban persembahan itu menyenangkan hati TUHAN, dan Ia berkata di dalam hati, "Aku tak akan lagi mengutuk dunia ini karena perbuatan manusia; Aku tahu bahwa sejak masa mudanya, pikiran manusia itu jahat. Aku tak akan pernah lagi membinasakan segala makhluk yang hidup seperti yang baru Kulakukan ini.

²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

²²Selama dunia ini ada, selalu akan ada masa menanam dan masa menuai, musim dingin dan musim panas, musim kemarau dan musim hujan, siang dan malam."