¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

¹Aku bosan dan muak dengan hidupku, maka kucurahkan kepahitan jiwaku.

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

²Ya Allah, janganlah aku Kaupersalahkan; jelaskanlah mengapa aku Kaulawan.

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

³Apa untungnya jika Engkau menindas begini, dan membuang hasil karya-Mu sendiri? Apa untungnya jika Engkau mendukung pendapat dan rencana para penjahat?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁴Pandangan-Mu tak sama dengan pandangan manusia

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁵dan usia-Mu tidak sependek umurnya.

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁶Kalau begitu, mengapa Kauusut segala dosaku? mengapa Kauburu setiap kesalahanku?

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁷Sebenarnya Engkau tahu dan sadar, bahwa aku tak salah, tetapi benar. Kau tahu bahwa seorang pun tidak mampu menyelamatkan aku dari tangan-Mu.

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁸Aku ini dibentuk oleh tangan-Mu, masakan kini hendak Kaubinasakan aku?

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

⁹Ingatlah bahwa dari tanah liat Kauciptakan aku! Masakan Kaubuat aku kembali menjadi debu?

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹⁰Kaumungkinkan ayahku menjadikan aku dan Kaubesarkan aku dalam rahim ibu.

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹¹Tubuhku Kaubentuk dengan kerangka dan urat; tulangku Kauberi daging dan kulit pembebat.

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹²Kauberi aku hidup; Engkau mengasihi aku, nyawaku Kaujaga dengan pemeliharaan-Mu.

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹³Tetapi sekarang kutahu bahwa selama itu, diam-diam telah Kaurancangkan celakaku.

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁴Kauawasi aku kalau-kalau berbuat kesalahan agar dapat Kautolak memberi pengampunan.

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁵Jikalau aku berbuat dosa, maka nasibku sungguh celaka! Tapi jika perbuatanku tak tercela, tetaplah aku dianggap berbuat dosa! Tak berani aku mengangkat kepala, sebab merasa sedih dan terhina.

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁶Jika kuberhasil, walau tak seberapa, Engkau memburu aku seperti singa. Dan Kautunjukkan kembali kuasa-Mu, hanyalah untuk menakutkan aku.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁷Selalu Kauajukan saksi melawan aku; dan semakin besarlah murka-Mu kepadaku. Kaukerahkan pasukan-pasukan baru untuk menyerang dan memerangi aku.

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁸Mengapa Kaubiarkan aku lahir ke dunia? Lebih baik aku mati saja sebelum dilihat manusia!

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

¹⁹Maka seolah-olah aku tidak pernah dilahirkan, sebab dari rahim langsung dikuburkan.

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²⁰Ah, tak lama lagi aku akan mati, maka biarkanlah aku sendiri, agar dapat aku menikmati masaku yang masih sisa ini.

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²¹Tak lama lagi aku pergi dan tak kembali, menuju negeri yang gelap dan suram sekali,

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

²²negeri yang kelam, penuh bayangan dan kekacauan, di mana terang serupa dengan kegelapan."