¹А Иов в отговор рече:

¹Tapi Ayub menjawab, "Memang, aku tahu, kata-katamu itu tak salah. Tapi, mana mungkin manusia berperkara melawan Allah dan mengalahkan-Nya?

²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

²(9:1)

³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

³Dari seribu pertanyaan yang diajukan Allah, satu pun tak dapat dijawab oleh manusia.

⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

⁴Allah itu sangat arif dan berkuasa; siapa dapat tahan melawan Dia?

⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

⁵Allah memindahkan gunung tanpa diketahui orang, lalu menjungkirbalikkannya dengan murka dan berang.

⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

⁶Allah membuat gempa sampai bumi berguncang, dan tiang penyangga dunia bergoyang-goyang,

⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

⁷Allah dapat melarang matahari terbit di waktu pagi, dan mencegah bintang-bintang bersinar di malam hari.

⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

⁸Dibentangkan-Nya angkasa tanpa bantuan; diinjak-injak-Nya punggung naga lautan.

⁹Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

⁹Dipasang-Nya gugusan bintang selatan di cakrawala, juga bintang Biduk, bintang Belantik dan bintang Kartika.

¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

¹⁰Tak dapat kita memahami segala karya-Nya, tak sanggup kita menghitung mujizat-mujizat-Nya.

¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

¹¹Ia lewat di mukaku, tapi tidak tampak olehku; Ia lalu disampingku, tapi tidak nyata bagiku.

¹²Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹²Jika Ia merampas, siapa berani melarang-Nya? atau berani bertanya pada-Nya, 'Hai, Kau sedang apa?'

¹³[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

¹³Allah tidak menahan marah dan panas hati-Nya; para pembantu Rahab pun takluk kepada-Nya.

¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

¹⁴Jadi, bagaimana aku dapat membantah Dia? Dengan kata-kata apa aku akan menjawab-Nya?

¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

¹⁵Walaupun aku tidak bersalah, apa dayaku, kecuali mohon belas kasihan dari Allah hakimku?

¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁶Seandainya Ia menjawab bila aku berseru, aku ragu, benarkah Ia sudi mendengar suaraku?

¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

¹⁷Dia meremukkan aku dalam angin topan, dan menambah deritaku tanpa alasan.

¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

¹⁸Tak dibiarkan-Nya aku menghela napas barang sesaat; bahkan dilimpahi-Nya aku dengan kepahitan yang hebat.

¹⁹Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

¹⁹Haruskah aku adu tenaga dengan Dia? Tetapi lihat, betapa hebat kekuatan-Nya! Seandainya terhadap Dia aku mengajukan gugatan, siapa berani memanggil-Nya ke pengadilan?

²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²⁰Aku setia dan tak berbuat dosa, tetapi mulutku seakan berkata sebaliknya; setiap kata yang dibentuk bibirku, seolah-olah mempersalahkan diriku.

²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

²¹Aku tak bersalah, tapi aku tak perduli. Aku jemu hidup. Bagiku tak ada yang penting lagi; yang bersalah dan yang benar, sama saja nasibnya: Allah akan membinasakan kedua-duanya.

²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

²²(9:21)

²³Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²³Bila orang yang tak bersalah mati tiba-tiba, Allah hanya tertawa saja.

²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

²⁴Bumi diserahkan Allah kepada pendurhaka, dan hakim-hakim telah dibuat-Nya buta semua. Allah melakukan semua ini, kalau bukan Dia, siapa lagi?

²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

²⁵Hari-hariku berlalu dengan kencang, lalu menghilang tanpa merasa senang.

²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

²⁶Seperti perahu laju, hidupku lewat dengan segera, secepat burung elang menukik, menyambar mangsanya.

²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

²⁷Jika aku mau tersenyum dan tertawa gembira, jika kucoba melupakan segala derita, maka dukaku datang kembali, memburu aku; sebab kutahu, Allah tetap mempersalahkan aku.

²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁸(9:27)

²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

²⁹Nah, jika begitu, peduli apa aku?

³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

³⁰Tak ada sabun yang dapat menghilangkan dosaku!

³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³¹Allah membenamkan aku dalam kotoran, sampai pakaianku pun menganggap aku menjijikkan.

³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

³²Seandainya Allah itu manusia, aku akan dapat menjawab Dia; lalu kami akan menghadap ke pengadilan untuk menyelesaikan segala pertengkaran.

³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

³³Tapi di antara kami tak ada jaksa yang dapat mengadili kami berdua.

³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

³⁴Semoga Allah berhenti menghukum aku dan menjauhkan kedahsyatan-Nya daripadaku!

³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].

³⁵Aku tidak takut kepada-Nya dan akan bicara kini, sebab aku mengenal hatiku sendiri.