¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

¹Maka Elifas menjawab, "Omong kosong, Ayub, cakapmu sungguh tiada arti! Tak ada orang arif yang menjawab seperti kau ini, tak akan ia membela dirinya dengan kata-kata yang tak ada maknanya.

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

²(15:1)

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

³(15:1)

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁴Seandainya omonganmu itu dituruti, tak seorang pun takut atau berdoa kepada Allah lagi.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁵Kata-katamu membuktikan bahwa engkau bersalah, tapi kejahatanmu kaututupi dengan bersilat lidah.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁶Tak perlu engkau kutuduh dan persalahkan, sebab oleh kata-katamu sendiri kau diadukan.

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁷Kaukira engkau manusia pertama yang dilahirkan? Hadirkah engkau ketika gunung-gunung diciptakan?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁸Apakah kau mendengar Allah membuat rencana-Nya? Apakah hanya engkau yang mempunyai hikmat manusia?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

⁹Segala yang kauketahui, kami pun ketahui; segala yang kaufahami, jelas pula bagi kami.

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹⁰Hikmat ini kami terima dari orang yang beruban; mereka sudah ada sebelum ayahmu dilahirkan!

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹¹Mengapa penghiburan Allah enggan kauterima? Kami bicara dengan sabar dan lembut atas nama-Nya.

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹²Tetapi kau naik pitam, matamu menyala-nyala;

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹³kau marah kepada Allah dan membantah-Nya.

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁴Mungkinkah manusia sama sekali tak salah? Dapatkah ia dibenarkan di hadapan Allah?

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁵Bahkan kepada malaikat pun Allah tidak percaya; mereka tidak suci pada pemandangan-Nya.

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁶Apalagi manusia yang bejat dan ternoda, yang meneguk kejahatan seperti air saja.

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁷Dengar Ayub, kau akan kuterangkan sesuatu,

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁸yang diajarkan orang arif kepadaku. Ajaran itu diterimanya dari leluhurnya, dan diteruskan dengan lengkap kepada keturunannya.

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

¹⁹Waktu itu tak ada orang asing di negeri mereka; tak ada yang menyesatkan mereka dari Allah.

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²⁰Orang jahat yang menindas sesamanya, akan merasa cemas sepanjang hidupnya.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²¹Bunyi-bunyi dahsyat memekakkan telinganya; di saat yang aman perampok datang menyerangnya.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²²Tak ada harapan baginya mengelak kegelapan, sebab pedang pembunuh mengejarnya pada setiap kesempatan.

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²³Burung-burung nasar menunggu saat kematiannya, mereka hendak melahap mayatnya. Maka sadarlah ia bahwa suramlah hari depannya.

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁴Bencana bagaikan raja perkasa, sudah siap hendak menyergapnya.

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁵Begitulah nasib orang yang menantang Allah, dan berani melawan Yang Mahakuasa.

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁶Dengan sombong ia menyerbu dan melawan Allah; diangkatnya perisainya, ia pantang mengalah.

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁷(15:26)

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁸Ia menetap di kota-kota yang porak-poranda, di rumah-rumah yang tak ada penghuninya. Kota-kota itu sudah ditentukan untuk tetap menjadi reruntuhan.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

²⁹Kekayaan orang itu akan hilang tanpa bekas; harta bendanya akan habis tandas.

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³⁰Ia tak akan luput dari gelap gulita; api akan menghanguskan tunas-tunasnya. Ia akan musnah oleh hembusan mulut Allah.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³¹Jika ia percaya kepada yang tak berguna, akan tertipulah ia; dan imbalan yang akan diterimanya, tidak berguna juga.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³²Sebelum tiba masanya, ia akan mati, seperti dahan layu yang tak dapat hijau lagi.

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³³Ia seperti pohon anggur yang gugur buahnya, seperti pohon zaitun yang rontok bunganya.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁴Orang yang jahat tak akan berketurunan; habis terbakarlah rumah yang dibangunnya dari hasil suapan.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

³⁵Itulah mereka yang merancangkan kejahatan dan melaksanakannya; tipu muslihat selalu terkandung dalam hatinya."