¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

¹Ayub melanjutkan uraiannya, katanya,

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

²"Kiranya hidupku dapat lagi seperti dahulu, waktu Allah melindungi aku.

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

³Aku selalu diberi-Nya pertolongan, diterangi-Nya waktu berjalan dalam kegelapan.

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁴Itulah hari-hari kejayaanku, ketika keakraban Allah menaungi rumahku.

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁵Waktu itu, Yang Mahakuasa masih mendampingi aku, dan anak-anakku ada di sekelilingku.

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁶Ternakku menghasilkan banyak sekali susu. Banyak minyak dihasilkan oleh pohon-pohon zaitunku, meskipun ditanam di tanah berbatu.

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁷Jika para tua-tua kota duduk bersama, dan kuambil tempatku di antara mereka,

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁸minggirlah orang-orang muda, segera setelah aku dilihat mereka. Juga orang-orang tua bangkit dengan khidmat; untuk memberi hormat.

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

⁹Bahkan para pembesar berhenti berkata-kata,

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹⁰dan orang penting pun tidak berbicara.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹¹Siapa pun kagum jika mendengar tentang aku; siapa yang melihat aku, memuji jasaku.

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹²Sebab, kutolong orang miskin yang minta bantuan; kusokong yatim piatu yang tak punya penunjang.

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹³Aku dipuji oleh orang yang sangat kesusahan, kutolong para janda sehingga mereka tentram.

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁴Tindakanku jujur tanpa cela; kutegakkan keadilan senantiasa.

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁵Bagi orang buta, aku menjadi mata; bagi orang lumpuh, aku adalah kakinya.

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁶Bagi orang miskin, aku menjadi ayah; bagi orang asing, aku menjadi pembela.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁷Tapi kuasa orang kejam, kupatahkan, dan kurban mereka kuselamatkan.

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁸Harapanku ialah mencapai umur yang tinggi, dan mati dengan tenang di rumahku sendiri.

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

¹⁹Aku seperti pohon yang subur tumbuhnya, akarnya cukup air dan embun membasahi dahannya.

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²⁰Aku selalu dipuji semua orang, dan tak pernah kekuatanku berkurang.

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²¹Orang-orang diam, jika aku memberi nasihat; segala perkataanku mereka dengarkan dengan cermat.

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²²Sehabis aku bicara, tak ada lagi yang perlu ditambahkan; perkataan meresap seperti tetesan air hujan.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²³Semua orang menyambut kata-kataku dengan gembira, seperti petani menyambut hujan di musim bunga.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁴Kutersenyum kepada mereka ketika mereka putus asa; air mukaku yang bahagia menambah semangat mereka.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

²⁵Akulah yang memegang pimpinan, dan mengambil segala keputusan. Kupimpin mereka seperti raja di tengah pasukannya, dan kuhibur mereka dalam kesedihannya.