¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

¹Dengan sumpah aku telah berjanji gadis muda tak akan kupandang dengan berahi.

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

²Apakah yang dilakukan Allah terhadap kita? Bagaimanakah dibalas-Nya perbuatan manusia?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

³Celaka dan kemalangan pasti Ia datangkan kepada orang yang melakukan kejahatan!

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁴Allah pasti mengetahui segala perbuatanku; dilihat-Nya segala langkahku.

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁵Aku bersumpah bahwa belum pernah aku bertindak curang; belum pernah pula aku menipu orang.

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁶Biarlah Allah menimbang aku di atas neraca yang sah, maka Ia akan tahu bahwa aku tidak bersalah.

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁷Andaikata aku telah menyimpang dari jalan yang benar, atau hatiku tertarik oleh hal yang cemar, jika tanganku ternoda oleh dosa,

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁸maka biarlah orang lain makan apa yang kutabur, dan seluruh hasil bumiku hancur.

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

⁹Seandainya pernah aku tertarik kepada istri tetanggaku, dan dengan sembunyi, kuintip dia di balik pintu,

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹⁰maka biarlah istriku memasak untuk orang lain; biarlah di ranjang lelaki lain ia berbaring.

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹¹Jika dosa yang keji itu memang kulakukan, aku patut menerima hukuman.

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹²Dosa itu membinasakan seperti api neraka, segala yang kumiliki habis dibakarnya.

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹³Ketika hambaku mengeluh karena haknya kusalahi, kudengarkan dia dan kuperlakukan dengan tulus hati.

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁴Jika tidak, bagaimana harus kuhadapi Allahku? Apa jawabku pada waktu Ia datang menghakimi aku?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁵Bukankah Allah yang menciptakan aku, menciptakan juga hamba-hambaku itu?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁶Belum pernah aku tak mau menolong orang yang papa, atau membiarkan para janda hidup berputus asa.

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁷Belum pernah kubiarkan yatim piatu kelaparan, sedangkan aku sendiri cukup makanan.

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁸Sejak kecil mereka kupelihara; seumur hidupku kubimbing mereka.

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

¹⁹Jika kulihat orang yang berkekurangan, terlalu miskin untuk membeli pakaian,

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²⁰kuhangatkan dia dengan kain wol dari dombaku sendiri, maka ia akan memuji aku dengan segenap hati.

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²¹Sekiranya pernah aku menindas yatim piatu, sebab yakin akan menang perkaraku,

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²²maka biarlah patah kedua lenganku sehingga terpisah dari bahuku.

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²³Tak akan aku berbuat begitu, sebab hukuman Allah sangat mengecutkan hatiku.

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁴Tidak pernah aku mengandalkan hartaku,

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁵atau membanggakan kekayaanku.

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁶Tak pernah kusembah mentari yang bersinar cerah ataupun bulan yang bercahaya indah.

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁷Tak pernah aku terpikat olehnya, atau kukecup tanganku untuk menghormatinya.

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁸Dosa semacam itu patut mendapat hukuman mati; karena Allah Yang Mahakuasa telah diingkari.

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

²⁹Belum pernah aku bersenang karena musuhku menderita, atau bersukacita karena ia mendapat celaka.

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³⁰Aku tidak berdoa untuk kematian musuhku; tak pernah aku berbuat dosa semacam itu.

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³¹Orang-orang yang bekerja padaku tahu, bahwa siapa saja kujamu di rumahku.

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³²Rumahku terbuka bagi orang yang bepergian; tak pernah kubiarkan mereka bermalam di jalan.

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³³Orang lain menyembunyikan dosanya, tetapi aku tak pernah berbuat seperti mereka.

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁴Pendapat umum tidak kutakuti, dan penghinaan orang, aku tak perduli. Tak pernah aku tinggal di rumah atau diam saja, hanya karena takut akan dihina.

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁵Tiadakah orang yang mau mendengarkan kata-kataku? Ku bersumpah bahwa benarlah semuanya itu. Kiranya Yang Mahakuasa menjawab aku. Seandainya tuduhan musuh terhadap aku ditulis semua sehingga terlihat olehku,

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁶maka dengan bangga akan kupasang pada bahu, dan sebagai mahkota kulekatkan di kepalaku.

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁷Akan kuberitahukan kepada Allah segala yang kubuat; akan kuhadapi Dia dengan bangga dan kepala terangkat.

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁸Seandainya tanah yang kubajak telah kucuri, dan kurampas dari pemiliknya yang sejati,

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

³⁹seandainya hasilnya habis kumakan, dan petani yang menanamnya kubiarkan kelaparan,

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

⁴⁰biarlah bukan jelai dan gandum yang tumbuh di ladang, melainkan semak berduri dan rumput ilalang." Sekianlah kata-kata Ayub.