¹Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

¹Sekarang, hai Ayub, dengarkanlah dengan teliti kata-kata yang hendak kusampaikan ini.

²Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

²Aku sudah siap sedia hendak berkata-kata.

³Думите ми ще бъдат [според] правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

³Dengan tulus hati aku berbicara; yang kukatakan adalah yang sebenarnya.

⁴Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

⁴Roh Allah telah menciptakan aku dan memberikan hidup kepadaku.

⁵Ако можеш, отговори ми; Опълчи се [с думите си] пред мене та застани.

⁵Jadi, jika dapat, jawablah aku. Siapkanlah pembelaanmu.

⁶Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

⁶Bagi Allah, kau dan aku tidak berbeda dari tanah liat kita dibentuk-Nya.

⁷Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

⁷Jadi, tak usah kau takut kepadaku; aku tidak bermaksud mengalahkanmu.

⁸Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите [ти, като казваше:]

⁸Nah, telah kudengar apa yang kaukatakan, dan aku mengerti apa yang kaumaksudkan.

⁹Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

⁹Kau berkata, 'Aku bersih, tak melakukan pelanggaran. Aku tak bercela dan tak berbuat kesalahan.

¹⁰Ето, [Бог] намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

¹⁰Tetapi Allah mencari-cari alasan melawan aku, dan diperlakukan-Nya aku sebagai seteru.

¹¹Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

¹¹Ia mengenakan rantai pada kakiku; dan mengawasi segala gerak-gerikku.'

¹²Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

¹²Hai Ayub, pendapatmu salah belaka! Sebab Allah lebih besar daripada manusia.

¹³Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

¹³Mengapa engkau menuduh Allah bahwa Ia tak mengindahkan keluhan manusia?

¹⁴Защото [сигурно] Бог говори веднъж и дваж, [Само че човекът] не внимава.

¹⁴Allah berbicara dengan berbagai cara, namun tak seorang pun memperhatikan perkataan-Nya.

¹⁵В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

¹⁵Sedang orang tidur nyenyak di waktu malam, dalam mimpi dan penglihatan, Allah berbicara.

¹⁶Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

¹⁶Allah menyuruh mereka mendengarkan; dikejutkan-Nya mereka dengan teguran-teguran.

¹⁷За да отвърне човека [от] намерението [му], И да извади гордостта из човека;

¹⁷Maksud-Nya supaya mereka berhenti berdosa dan meninggalkan kesombongan mereka.

¹⁸Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

¹⁸Tidak dibiarkan-Nya mereka mengalami kehancuran; dilindungi-Nya mereka dari kematian.

¹⁹Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

¹⁹Allah menegur orang dengan mendatangkan penyakit sehingga tubuhnya penuh rasa sakit.

²⁰Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

²⁰Si sakit kehilangan nafsu makan, makanan yang paling lezat pun memuakkan.

²¹Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

²¹Tubuhnya menjadi kurus merana, tulang-tulangnya kelihatan semua.

²²Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

²²Ia sudah hampir pulang ke alam baka dunia orang mati telah dekat kepadanya.

²³Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

²³Mungkin satu di antara seribu malaikat Allah yang mengingatkan manusia akan tugasnya, akan datang menolong dia.

²⁴И ако [Бог] му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп [за него, -]

²⁴Dengan iba malaikat itu akan berkata, 'Lepaskanlah dia, tak boleh ia turun ke dunia orang mati. Inilah uang tebusan, agar ia bebas lagi.'

²⁵Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

²⁵Tubuhnya akan menjadi kuat perkasa segar seperti orang muda.

²⁶Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

²⁶Bila ia berdoa, Allah akan mengasihaninya, maka ia akan memuji Allah dengan gembira dan Allah akan memulihkan keadaannya.

²⁷Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде [според греха ми;]

²⁷Maka di depan umum ia akan berkata, 'Yang jahat kuanggap baik, besarlah dosaku, namun Allah tidak menghukum aku.'

²⁸Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

²⁸Allah mencegah aku pergi ke dunia orang mati, sehingga aku masih hidup kini.

²⁹Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

²⁹Dengan berulang kali, Allah telah melakukan semua ini,

³⁰За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

³⁰supaya Ia dapat menyelamatkan manusia dan memberi kebahagiaan dalam hidupnya.

³¹Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

³¹Maka dengarlah Ayub, pasanglah telinga diamlah, kini akulah yang berbicara.

³²Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

³²Tetapi jika ada yang hendak kaukatakan, silakan bicara; dan jika engkau benar, aku akan rela mengakuinya.

³³Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

³³Tetapi jika tidak, diamlah dan dengarkanlah aku, aku hendak mengajarkan hikmat kepadamu.