¹Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

¹Manusia itu seperti dipaksa berjuang; hidupnya berat seperti hidup seorang upahan;

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

²seperti budak yang merindukan naungan; seperti buruh yang menantikan imbalan.

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

³Bulan demi bulan hidupku tanpa tujuan; malam demi malam hatiku penuh kesedihan.

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁴Bila aku pergi tidur, malam merentang panjang; kurindukan fajar, tak dapat kuberbaring tenang.

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁵Tubuhku penuh cacing dan kerak darah; kulitku luka dan mengeluarkan nanah.

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁶Hidupku yang tanpa harap itu melaju menuju akhirnya, lebih laju daripada penenun menjalankan sekocinya.

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁷Ingatlah, ya Allah, hidupku hanya hembusan napas; kebahagiaanku hilang, tak meninggalkan bekas.

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁸Kini Engkau melihat aku--tetapi itu tidak lama. Jika nanti aku Kaucari, maka sudah tiada.

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;

⁹Seperti awan yang meredup lalu menghilang, manusia pun mati, tak akan kembali pulang. Semua orang yang pernah mengenal dia, lupa kepadanya dan tak lagi mengingatnya.

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹⁰(7:9)

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹¹Sebab itu aku tak dapat tinggal diam! Rasa pedih dan pahitku tak dapat kupendam. Aku harus membuka mulutku, dan mencurahkan isi hatiku.

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹²Mengapa aku ini terus Kauawasi dan Kaujaga? Apakah aku ini naga laut yang berbahaya?

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹³Aku berbaring dan mencoba melepaskan lelah; aku mencari keringanan bagi hatiku yang gundah.

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁴Tetapi Kautakuti aku dengan impian; Kaudatangkan mimpi buruk dan khayalan.

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁵Sehingga aku lebih suka dicekik lalu mati daripada hidup dalam tubuh penuh derita ini.

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁶Aku lelah dan jemu hidup; aku ingin mati! Biarkan aku, sebab hidupku tidak berarti.

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁷Mengapa manusia begitu penting bagi-Mu? Mengapa tindakannya Kauperhatikan selalu?

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁸Kauselidiki dia setiap pagi, dan setiap saat dia Kauuji.

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

¹⁹Kapankah Engkau berpaling daripadaku, sehingga sempat aku menelan ludahku?

²⁰Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²⁰Hai Penjagaku, rugikah Engkau karena dosaku? Mengapa Kaupakai aku sebagai sasaran panah-Mu? Begitu beratkah aku membebani diri-Mu?

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

²¹Tidak dapatkah Engkau mengampuni dosaku? Tidak mungkinkah Engkau menghapuskan salahku? Sebentar lagi aku terbaring dalam kuburan, dan bila Kaucari aku, tak akan Kaudapatkan."