¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¹Rumah tangga dibangun oleh kebijaksanaan wanita, tapi diruntuhkan oleh kebodohannya.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

²Orang yang jujur takut dan hormat kepada TUHAN Allah; orang yang hidupnya tidak lurus menghina Dia.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

³Karena pongahnya, orang bodoh suka membesarkan diri; orang bijaksana akan dilindungi oleh kata-katanya sendiri.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁴Tanpa lembu, hasil di ladang tak ada; dengan kekuatan lembu, panen akan berlimpah.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁵Saksi yang jujur selalu mengatakan yang sesungguhnya, saksi yang tak dapat dipercaya selalu berdusta.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁶Orang sombong tak akan menjadi bijaksana, tapi orang cerdas belajar dengan mudah.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁷Janganlah berkawan dengan orang dungu; tak ada yang dapat diajarkannya kepadamu.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁸Orang bijaksana tahu bagaimana harus bertindak, orang bodoh tertipu oleh kebodohannya.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

⁹Orang bodoh tidak peduli apakah dosanya diampuni atau tidak; orang baik ingin diampuni dosanya.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹⁰Suka maupun duka tersimpan dalam kalbu; orang lain tak dapat turut merasakannya.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹¹Rumah orang baik tetap kokoh; rumah orang jahat akan roboh.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹²Ada jalan yang kelihatannya lurus, tapi akhirnya jalan itu menuju maut.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³Di balik tawa mungkin ada tangis; kegembiraan dapat berakhir dengan kedukaan.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁴Orang jahat akan memetik buah kejahatannya, orang baik akan memetik buah kebaikannya.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁵Orang bodoh percaya kepada setiap perkataan, orang bijaksana bertindak hati-hati.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁶Orang berbudi selalu waspada dan menjauhi kejahatan, orang bodoh naik pitam, lalu merasa aman.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁷Orang yang suka marah bertindak bodoh; orang bijaksana bersikap sabar.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁸Orang yang tak berpengalaman akan menjadi bodoh; orang bijaksana akan bertambah pengetahuannya.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

¹⁹Orang jahat akan tunduk kepada orang yang lurus hati, untuk mohon supaya dikasihani.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²⁰Orang miskin tidak disenangi bahkan oleh kawan-kawannya; tetapi orang kaya banyak sahabatnya.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²¹Siapa menghina orang lain, berbuat dosa; siapa baik hati kepada orang miskin, akan bahagia.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²²Siapa mengusahakan yang baik, akan dipercaya dan mendapat hormat; siapa merencanakan yang jahat ada di jalan yang sesat.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²³Dalam setiap usaha ada keuntungan; obrolan yang kosong membuat orang jatuh miskin.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁴Orang bijaksana dipuji karena kebijaksanaannya, orang bodoh terkenal karena kebodohannya.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁵Kalau seorang saksi berkata benar, ia menyelamatkan nyawa; kalau ia berbohong, ia mengkhianati sesamanya.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁶Orang yang takwa kepada TUHAN menjadi tentram, dan keluarganya akan mempunyai perlindungan.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁷Takwa kepada TUHAN adalah pangkal kebahagiaan; dan jalan untuk menghindari kematian.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁸Kejayaan raja terletak pada jumlah rakyatnya; tanpa rakyat ia tidak dapat berkuasa.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

²⁹Orang bijaksana tidak cepat marah; orang bodoh tidak dapat menahan dirinya.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³⁰Hati yang tenang menyehatkan badan; iri hati bagaikan penyakit yang mematikan.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³¹Siapa berbuat baik kepada orang miskin, menghormati Allahnya; siapa menindas orang lemah, menghina Penciptanya.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³²Orang jahat binasa karena kejahatan, orang baik terlindung oleh ketulusannya.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³³Hikmat selalu ada di dalam pikiran orang berbudi; tapi tertindas dalam pikiran orang bodoh.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁴Keadilan dan kebaikan mengangkat martabat bangsa, tapi dosa membuat bangsa menjadi hina.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

³⁵Raja senang kepada pegawai yang cakap; tapi ia marah kepada pegawai yang tak dapat menjalankan tugas.