¹Плановете на сърцето [принадлежат] на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

¹Manusia boleh membuat rencana, tapi Allah yang memberi keputusan.

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

²Setiap perbuatan orang mungkin baik dalam pandangannya sendiri, tapi Tuhanlah yang menilai maksud hatinya.

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

³Percayakanlah kepada TUHAN semua rencanamu, maka kau akan berhasil melaksanakannya.

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁴Segala sesuatu yang dibuat oleh TUHAN ada tujuannya; dan tujuan bagi orang jahat adalah kebinasaan.

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, [Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] той няма да остане ненаказан.

⁵Semua orang sombong dibenci TUHAN; Ia tidak membiarkan mereka luput dari hukuman.

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁶Orang yang setia kepada Allah akan mendapat pengampunan; Orang yang takwa akan terhindar dari segala kejahatan.

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁷Jika engkau menyenangkan hati TUHAN, musuh-musuhmu dijadikannya kawan.

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁸Lebih baik berpenghasilan sedikit dengan kejujuran, daripada berpenghasilan banyak dengan ketidakadilan.

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

⁹Manusia dapat membuat rencana, tetapi Allah yang menentukan jalan hidupnya.

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹⁰Raja menerima kuasa dari Allah, jadi, ia tidak bersalah dalam keputusannya.

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹¹TUHAN menghendaki orang berlaku jujur dalam perdagangan, juga dalam memakai ukuran dan timbangan.

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹²Bagi penguasa, berbuat jahat adalah kekejian, sebab pemerintahannya kukuh karena keadilan.

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹³Keterangan yang benar menyenangkan penguasa, ia mengasihi orang yang berbicara dengan jujur.

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁴Kemarahan raja adalah bagaikan berita hukuman mati; orang yang bijaksana akan berusaha meredakannya!

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁵Kebaikan hati raja mendatangkan hidup sejahtera, seperti awan menurunkan hujan di musim kemarau.

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁶Mendapat hikmat jauh lebih baik daripada mendapat emas; mendapat pengetahuan lebih berharga daripada mendapat perak.

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁷Orang baik menjauhi yang jahat; orang yang memperhatikan cara hidupnya, melindungi dirinya.

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁸Kesombongan mengakibatkan kehancuran; keangkuhan mengakibatkan keruntuhan.

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

¹⁹Lebih baik rendah hati dan tidak berharta, daripada ikut dengan orang sombong dan menikmati harta rampasan mereka.

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²⁰Perhatikanlah apa yang diajarkan kepadamu, maka kau akan mendapat apa yang baik. Percayalah kepada TUHAN, maka kau akan bahagia.

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²¹Orang bijaksana dikenal dari pikirannya yang tajam; cara bicaranya yang menarik, membuat kata-katanya makin meyakinkan.

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²²Kebijaksanaan adalah sumber kebahagiaan hidup orang berbudi; orang bodoh disiksa oleh kebodohannya sendiri.

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²³Pikiran orang berbudi membuat kata-katanya bijaksana, dan ajarannya semakin meyakinkan.

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁴Perkataan ramah serupa madu; manis rasanya dan menyehatkan tubuh.

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁵Ada jalan yang kelihatannya lurus, tapi akhirnya jalan itu menuju maut.

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁶Keinginan untuk makan mendorong orang untuk berusaha; karena perutnya, maka ia terpaksa bekerja.

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁷Orang jahat berusaha mencelakakan sesamanya; kata-katanya jahat seperti api membara.

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁸Orang yang curang menimbulkan pertengkaran; pemfitnah menceraikan sahabat yang akrab.

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

²⁹Orang kejam menipu kawan-kawannya, dan membawa mereka ke dalam bahaya.

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³⁰Waspadalah terhadap orang yang tersenyum dan bermain mata, ia sedang merencanakan kejahatan dalam hatinya.

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³¹Orang jujur akan dianugerahi umur panjang; ubannya bagaikan mahkota yang gemilang.

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³²Tidak cepat marah lebih baik daripada mempunyai kuasa; menguasai diri lebih baik daripada menaklukkan kota.

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

³³Untuk mengetahui nasib, manusia membuang undi, tetapi yang menentukan jawabannya hanyalah TUHAN sendiri.