¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

¹Lebih baik orang miskin yang lurus hidupnya, daripada orang bodoh yang suka berdusta.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

²Kerajinan tanpa pengetahuan, tidak baik; orang yang tergesa-gesa akan membuat kesalahan.

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

³Manusia merugikan diri sendiri oleh kebodohannya, kemudian menyalahkan TUHAN atas hal itu.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁴Orang kaya, kawannya selalu bertambah; orang miskin malah ditinggalkan temannya.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁵Orang yang berdusta di pengadilan, tak akan luput dari hukuman.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁶Setiap orang berusaha mengambil hati orang penting; semua orang mau bersahabat dengan dermawan.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁷Orang miskin diremehkan oleh saudaranya, apalagi oleh temannya. Betapapun ia berusaha, ia tak dapat memikat mereka.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁸Siapa mengejar pengetahuan, mengasihi dirinya; dan siapa mengingat apa yang dipelajarinya, akan bahagia.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

⁹Orang yang berdusta di pengadilan pasti akan dihukum dan dibinasakan.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹⁰Tidaklah pantas orang bodoh hidup mewah, dan tidak pula patut hamba memerintah penguasa.

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹¹Orang bijaksana dapat menahan kemarahannya. Ia terpuji karena tidak menghiraukan kesalahan orang terhadapnya.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹²Murka raja seperti auman singa; kebaikan raja seperti embun yang membasahi tumbuh-tumbuhan.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹³Anak yang bodoh bisa menghancurkan ayahnya. Istri yang suka mengomel bagaikan air menetes tiada hentinya.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁴Rumah dan harta bisa diperoleh dari orang tua, tetapi istri yang bijaksana adalah karunia dari TUHAN.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁵Bermalas-malas membuat orang tertidur lelap, dan akhirnya si pemalas akan kelaparan.

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁶Orang yang mentaati perintah-perintah Allah akan selamat, orang yang tidak menghargainya akan mati.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁷Menolong orang miskin sama seperti memberi pinjaman kepada TUHAN; nanti TUHAN juga yang akan membalasnya.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁸Tertibkan anakmu selama masih ada harapan; kalau tidak, berarti kau menginginkan kehancurannya.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

¹⁹Biarlah orang yang cepat marah merasakan sendiri akibatnya. Jika engkau menolong dia, engkau hanya menambah kemarahannya.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²⁰Jika engkau suka belajar dan mendengar nasihat, kelak engkau menjadi orang yang berhikmat.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²¹Manusia mempunyai banyak rencana, tetapi hanya keputusan TUHAN yang terlaksana.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²²Sifat yang diharapkan dari seseorang ialah kesetiaannya. Lebih baik miskin daripada menjadi pendusta.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²³Hormatilah TUHAN, maka hidupmu bahagia; engkau akan puas dan bebas dari celaka.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁴Ada orang yang malas bukan kepalang; menyuap makanan ke mulutnya pun ia enggan.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁵Kalau orang sombong dihukum, orang yang tak berpengalaman mendapat pelajaran. Kalau orang berbudi ditegur ia akan bertambah bijaksana.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁶Anak yang menganiaya dan mengusir orang tuanya, adalah anak yang memalukan dan tercela.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁷Anakku, jika engkau tak mau belajar lagi, engkau akan lupa apa yang sudah kaupelajari.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁸Memberi kesaksian palsu, berarti meremehkan hukum; mencelakakan orang, sedap rasanya bagi orang jahat.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

²⁹Orang bodoh yang tinggi hati pasti akan dipukuli.