¹Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

¹Jangan membual tentang hari esok, karena engkau tidak tahu apa yang akan terjadi nanti.

²Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

²Janganlah memuji dirimu sendiri; biarlah orang lain yang melakukan hal itu, bahkan orang yang tidak kaukenal.

³Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

³Batu dan pasir itu masih ringan, bila dibandingkan dengan sakit hati yang ditimbulkan oleh orang bodoh.

⁴Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

⁴Kemarahan itu kejam dan menghancurkan, tetapi menghadapi cemburu siapa tahan?

⁵Явното изобличение е по-добро От [оная] любов, която не се проявява.

⁵Lebih baik teguran yang terang-terangan daripada kasih yang tidak diungkapkan.

⁶Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

⁶Kawan memukul dengan cinta, tetapi musuh merangkul dengan bisa.

⁷Наситената душа се отвръща [и] от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

⁷Kalau kenyang, madu pun ditolak; kalau lapar, yang pahit pun terasa enak.

⁸Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

⁸Orang yang meninggalkan rumahnya, seperti burung yang meninggalkan sarangnya.

⁹Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

⁹Sebagaimana minyak harum dan wangi-wangian menyenangkan hati, demikian juga kebaikan kawan menyegarkan jiwa.

¹⁰Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

¹⁰Jangan lupa kawanmu atau kawan ayahmu. Dalam kesukaran janganlah minta bantuan saudaramu; tetangga yang dekat lebih berguna daripada saudara yang jauh.

¹¹Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

¹¹Anakku, hendaklah engkau bijaksana, agar aku senang dan dapat menjawab bila dicela.

¹²Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

¹²Orang bijaksana menghindar apabila melihat bahaya; orang bodoh berjalan terus lalu tertimpa malapetaka.

¹³Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужда жена.

¹³Siapa mau menanggung utang orang lain, layak diambil miliknya sebagai jaminan janjinya.

¹⁴Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

¹⁴Siapa pagi-pagi mengucapkan salam kepada kawannya dengan suara yang kuat, dianggap mengucapkan laknat.

¹⁵Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

¹⁵Istri yang suka pertengkaran seperti bunyi hujan yang turun seharian.

¹⁶Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

¹⁶Tak mungkin ia disuruh diam, seperti angin tak bisa ditahan dan minyak tak bisa digenggam.

¹⁷Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

¹⁷Sebagaimana baja mengasah baja, begitu pula manusia belajar dari sesamanya.

¹⁸Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

¹⁸Siapa memelihara pohon, akan makan buahnya. Pelayan akan dihargai bila memanjakan tuannya.

¹⁹Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

¹⁹Sebagaimana air memantulkan wajahmu, demikian juga hatimu menunjukkan dirimu.

²⁰Адът и погибелта не се насищат; [Така] и човешките очи не се насищат.

²⁰Di dunia orang mati, selalu ada tempat; begitu pula keinginan manusia tidak ada batasnya.

²¹Горнилото е за [пречистване] среброто и пещта за златото. А човек [се изпитва] чрез онова, с което се хвали.

²¹Emas dan perak diuji dalam perapian; orang dikenal dari sikapnya terhadap pujian.

²²Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

²²Sekalipun orang bodoh dipukul sekeras-kerasnya, tak akan lenyap kebodohannya.

²³Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

²³Peliharalah ternakmu baik-baik,

²⁴Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

²⁴karena kekayaan tidak akan kekal, bahkan kuasa untuk memerintah pun tidak akan tetap selama-lamanya.

²⁵Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

²⁵Rumput di ladang dan di gunung dipotong dan dikumpulkan untuk ternakmu itu, tapi sementara itu tumbuhlah rumput yang baru.

²⁶Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} [купуване] на нива.

²⁶Dari bulu domba-dombamu engkau mendapat pakaian, dan dari uang penjualan sebagian kambing-kambingmu engkau dapat membeli tanah yang baru.

²⁷Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

²⁷Dari kambing-kambingmu yang lain engkau mendapat susu untuk dirimu dan keluargamu serta pelayan-pelayanmu.