¹(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

¹Mazmur Daud. TUHAN, lawanlah orang yang melawan aku, perangilah orang yang memerangi aku.

²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

²Ambillah utar-utar dan perisai-Mu, dan bangkitlah menolong aku.

³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

³Angkatlah lembing dan tombak-Mu untuk melawan orang yang mengejar aku. Katakanlah kepadaku bahwa Engkau penyelamatku.

⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁴Biarlah orang yang mau membunuh aku dikalahkan dan dipermalukan. Biarlah orang yang berkomplot melawan aku mundur dengan kebingungan.

⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁵Biarlah mereka diburu malaikat TUHAN, seperti sekam dihamburkan angin.

⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁶Biarlah mereka dikejar malaikat TUHAN di jalan yang gelap dan licin.

⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.

⁷Percuma mereka memasang perangkap bagiku atau menggali lubang untuk menangkap aku.

⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁸Biarlah mereka ditimpa kebinasaan dengan tidak disangka-sangka. Biarlah mereka tertangkap dalam perangkapnya sendiri lalu jatuh dan binasa.

⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

⁹Maka aku bersorak-sorak karena TUHAN, hatiku gembira sebab Ia menyelamatkan aku.

¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹⁰Dengan segenap hati aku berkata, "TUHAN, Engkau tak ada bandingnya! Engkau melepaskan yang lemah dari yang kuat, yang miskin dan sengsara dari penindasnya."

¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]

¹¹Saksi-saksi jahat bangkit melawan aku, dan menuduh aku melakukan hal-hal yang tidak kuketahui.

¹²Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.

¹²Kebaikanku mereka balas dengan kejahatan; aku tenggelam dalam keputusasaan.

¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]

¹³Waktu mereka sakit, aku sedih dan tidak makan; aku berdoa dengan menundukkan kepala,

¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁴seperti mendoakan seorang saudara atau seorang sahabat karib. Aku tunduk menangisi mereka, seolah aku berkabung untuk ibuku sendiri.

¹⁵Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.

¹⁵Tetapi waktu aku susah, mereka senang, dan berkerumun melawan aku. Mereka berjalan terpincang-pincang untuk menghina aku.

¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁶Mereka terus mengolok-olok seorang lumpuh, dan memandang aku dengan benci.

¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.

¹⁷Sampai kapan, ya TUHAN, sampai kapan Engkau hanya memandang saja? Selamatkanlah aku dari serangan mereka, luputkanlah nyawaku dari singa-singa itu.

¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁸Maka aku akan bersyukur kepada-Mu di tengah umat-Mu, dan memuji nama-Mu dalam pertemuan mereka.

¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

¹⁹Jangan membiarkan aku dipermainkan oleh orang yang memusuhi aku tanpa sebab. Jangan membiarkan aku disoraki oleh orang yang membenci aku tanpa alasan.

²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²⁰Bicara mereka tidak ramah; mereka merencanakan penipuan terhadap orang yang hidup rukun.

²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²¹Mereka berteriak-teriak kepadaku dan berkata bahwa mereka sudah melihat perbuatanku.

²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²²Tetapi Engkau, TUHAN, telah melihatnya; janganlah berdiam diri, ya TUHAN, janganlah jauh daripadaku.

²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²³Bangkitlah membela perkaraku, ya Allahku dan Tuhanku, tolonglah aku!

²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁴Belalah aku, sebab Engkau adil, ya TUHAN Allahku, jangan biarkan musuh menyoraki aku.

²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁵Jangan biarkan mereka berkata dalam hati, "Syukur, kita sudah menghabiskan nyawanya. Keinginan kita sudah terkabul!"

²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁶Biarlah orang yang senang melihat sengsaraku menjadi bingung dan mendapat malu. Biarlah orang yang menyombongkan diri terhadapku dihina dan dipermalukan.

²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁷Semoga orang yang ingin melihat aku dibenarkan bersorak dan bergembira. Semoga mereka berulang-ulang berkata, "Sungguh agunglah TUHAN! Ia menginginkan keselamatan hamba-Nya!"

²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

²⁸Maka aku akan mewartakan keadilan-Mu, dan memuji Engkau sepanjang hari.