¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

¹Mér býður við lífi mínu, ég ætla því að gefa kveinstöfum mínum lausan tauminn, ætla að tala í sálarkvöl minni.

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

²Ég segi við Guð: Sakfell mig ekki! lát mig vita, hvers vegna þú deilir við mig.

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

³Er það ávinningur fyrir þig, að þú undirokar, að þú hafnar verki handa þinna, en lætur ljós skína yfir ráðagerð hinna óguðlegu?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁴Hefir þú holdleg augu, eða sér þú eins og menn sjá?

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁵Eru dagar þínir eins og dagar mannanna, eru ár þín eins og mannsævi,

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁶er þú leitar að misgjörð minni og grennslast eftir synd minni,

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁷þótt þú vitir, að ég er ekki sekur, og að enginn frelsar af þinni hendi?

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁸Hendur þínar hafa skapað mig og myndað mig, allan í krók og kring, og samt ætlar þú að tortíma mér?

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

⁹Minnstu þó þess, að þú myndaðir mig sem leir, og nú vilt þú aftur gjöra mig að dufti.

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹⁰Hefir þú ekki hellt mér sem mjólk og hleypt mig sem ost?

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹¹Hörundi og holdi klæddir þú mig og ófst mig saman úr beinum og sinum.

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹²Líf og náð veittir þú mér, og umsjá þín varðveitti andardrátt minn.

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹³En þetta falst þú í hjarta þínu, ég veit þú hafðir slíkt í hyggju.

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁴Ef ég syndgaði, þá ætlaðir þú að hafa gætur á mér og eigi sýkna mig af misgjörð minni.

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁵Væri ég sekur, þá vei mér! Og þótt ég væri réttlátur, þá mundi ég samt ekki bera höfuð mitt hátt, mettur af smán og þjakaður af eymd.

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁶Og ef ég reisti mig upp, þá mundir þú elta mig sem ljón, og ávallt að nýju sýna á mér undramátt þinn.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁷Þú mundir leiða fram ný vitni á móti mér og herða á gremju þinni gegn mér, senda nýjan og nýjan kvalaher á hendur mér.

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁸Hvers vegna útleiddir þú mig þá af móðurlífi? Ég hefði átt að deyja, áður en nokkurt auga leit mig!

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

¹⁹Ég hefði átt að verða eins og ég hefði aldrei verið til, verið borinn frá móðurkviði til grafar!

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²⁰Eru ekki dagar mínir fáir? Slepptu mér, svo að ég megi gleðjast lítið eitt,

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²¹áður en ég fer burt og kem aldrei aftur, fer í land myrkurs og niðdimmu,land svartamyrkurs sem um hánótt, land niðdimmu og skipuleysis, þar sem birtan sjálf er sem svartnætti.

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

²²land svartamyrkurs sem um hánótt, land niðdimmu og skipuleysis, þar sem birtan sjálf er sem svartnætti.