¹А Иов в отговор рече:

¹Þá svaraði Job og sagði:

²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

²Vissulega, ég veit að það er svo, og hvernig ætti maðurinn að hafa rétt fyrir sér gagnvart Guði?

³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

³Þóknist honum að deila við hann, getur hann ekki svarað einni spurningu af þúsund.

⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

⁴Hann er vitur í hjarta og máttkur að afli _ hver þrjóskaðist gegn honum og sakaði eigi? _

⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

⁵Hann sem flytur fjöll, svo að þau vita ekki af, hann sem kollvarpar þeim í reiði sinni,

⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

⁶hann sem hrærir jörðina úr stað, svo að stoðir hennar leika á reiðiskjálfi,

⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

⁷hann sem býður sólinni, og hún rennur ekki upp, og setur innsigli fyrir stjörnurnar,

⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

⁸hann sem þenur út himininn aleinn, og gengur á háöldum sjávarins,

⁹Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

⁹hann sem skóp Vagnstirnið og Óríon, Sjöstjörnuna og forðabúr sunnanvindsins,

¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

¹⁰hann sem gjörir mikla hluti og órannsakanlega og dásemdarverk, er eigi verða talin,

¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

¹¹sjá, hann gengur fram hjá mér, en ég sé hann ekki, hann strýkst fram hjá, en ég verð hans ekki var.

¹²Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹²Þegar hann þrífur til, hver vill þá aftra honum, hver vill segja við hann: ,,Hvað gjörir þú?``

¹³[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

¹³Guð heldur ekki aftur reiði sinni, bandamenn hafdrekans beygðu sig undir hann.

¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

¹⁴Hversu miklu síður mundi ég þá geta svarað honum, geta valið orð mín gagnvart honum,

¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

¹⁵ég sem ekki mætti svara, þótt ég hefði rétt fyrir mér, heldur verð að beiðast miskunnar af dómara mínum.

¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁶Þótt ég kallaði og hann svaraði mér, þá mundi ég ekki trúa, að hann hlustaði á mig.

¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

¹⁷Miklu fremur mundi hann hvæsa á mig í stormviðri og margfalda sár mín án saka,

¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

¹⁸aldrei leyfa mér að draga andann, heldur metta mig beiskri kvöl.

¹⁹Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

¹⁹Sé um kraft að ræða, er mátturinn hans, sé um rétt að ræða, hver vill þá stefna honum?

²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²⁰Þótt ég hefði rétt fyrir mér, þá mundi munnur minn sakfella mig, þótt ég væri saklaus, mundi hann koma á mig sektinni.

²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

²¹Saklaus er ég, ég hirði ekkert um líf mitt, ég virði að vettugi tilveru mína!

²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

²²Mér stendur á sama um það. Fyrir því segi ég: hann tortímir jafnt saklausum sem óguðlegum.

²³Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²³Þegar svipan deyðir snögglega, þá gjörir hann gys að örvænting hinna saklausu.

²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

²⁴Jörðin er gefin í vald hinna óguðlegu, hann byrgir fyrir andlitið á dómendum hennar. Sé það ekki hann _ hver þá?

²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

²⁵Dagar mínir voru skjótari en hraðboði, liðu svo hjá, að þeir litu enga hamingju.

²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

²⁶Þeir brunuðu áfram eins og reyrbátar, eins og örn, sem steypir sér niður á æti.

²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

²⁷Ef ég segi: Ég ætla að gleyma volæði mínu, ég ætla að breyta andlitssvip mínum og vera kátur, _

²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁸þá hryllir mig við öllum þjáningum mínum, því ég veit þú sýknar mig ekki.

²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

²⁹Ég á nú að vera sekur, hví skyldi ég þá vera að mæðast til ónýtis?

³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

³⁰Þótt ég þvægi mér úr snjó og hreinsaði hendur mínar í lút,

³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³¹þá mundir þú dýfa mér ofan í forarvilpu, svo að klæðum mínum byði við mér.

³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

³²Guð er ekki maður eins og ég, að ég geti svarað honum, að við getum gengið saman fyrir réttinn.

³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

³³Enginn er sá, er úr skeri okkar í milli, er lagt geti hönd sína á okkur báða.

³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

³⁴Hann taki vönd sinn frá mér og láti ekki skelfing sína hræða mig,þá vil ég tala og eigi óttast hann, því að svo er mér eigi farið hið innra.

³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].

³⁵þá vil ég tala og eigi óttast hann, því að svo er mér eigi farið hið innra.