¹Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

¹Þá svaraði Sófar frá Naama og sagði:

²Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

²Á ekki að svara orðagjálfrinu, og á málskrafsmaðurinn að hafa rétt fyrir sér?

³Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

³Ættu stóryrði þín að koma mönnum til að þegja, og ættir þú að spotta og enginn sneypa þig,

⁴Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

⁴þar sem þú segir: ,,Kenning mín er rétt, og ég er hreinn í augum Guðs``?

⁵Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

⁵En _ ó að Guð vildi tala og ljúka upp vörum sínum í móti þér

⁶И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

⁶og kunngjöra þér leyndardóma spekinnar, að í þeim felast margföld hyggindi, þá mundir þú kannast við, að Guð hegnir ekki til fulls misgjörð þinni.

⁷Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

⁷Getur þú náð til botns í Guði eða komist til ystu takmarka hins Almáttka?

⁸Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

⁸Himinhá er speki hans _ hvað fær þú gjört? dýpri en undirheimar _ hvað fær þú vitað?

⁹Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

⁹Hún er lengri en jörðin að víðáttu og breiðari en hafið.

¹⁰Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

¹⁰Ef hann ryðst fram og hneppir í varðhald og stefnir dómþing _ hver aftrar honum?

¹¹Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.

¹¹Því að hann þekkir varmennin og sér ranglætið, þótt hann sé ekki að veita því athygli.

¹²Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

¹²Verður óvitur maður hygginn? og fæðist skógarösnu-folald sem maður?

¹³Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

¹³Ef þú undirbýr hjarta þitt og breiðir út lófa þína til hans,

¹⁴Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

¹⁴_ ef misgjörð er í hendi þinni, þá fjarlæg hana, og lát eigi órétt búa í tjöldum þínum _

¹⁵Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

¹⁵já, þá munt þú flekklaus hefja höfuð þitt, munt standa fastur og eigi þurfa að óttast.

¹⁶Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

¹⁶Já, þá munt þú gleyma mæðu þinni, þú munt minnast hennar sem vatns, er runnið er fram hjá.

¹⁷Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.

¹⁷Og lífið mun renna upp bjartara en hádegið, þótt dimmi, þá mun það verða sem morgunn.

¹⁸Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

¹⁸Og þú munt vera öruggur, því að enn er von, og skyggnist þú um, getur þú lagst óhultur til hvíldar.

¹⁹Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

¹⁹Og þú hvílist, og enginn hræðir þig, og margir munu reyna að koma sér í mjúkinn hjá þér.En augu hinna óguðlegu daprast, fyrir þá er fokið í öll skjól, og þeirra eina von er að gefa upp andann.

²⁰А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

²⁰En augu hinna óguðlegu daprast, fyrir þá er fokið í öll skjól, og þeirra eina von er að gefa upp andann.