¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

¹Þá svaraði Elífas frá Teman og sagði:

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

²Skyldi vitur maður svara með vindkenndri visku og fylla brjóst sitt austanstormi _

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

³sanna mál sitt með orðum, sem ekkert gagna, og ræðum, sem engu fá áorkað?

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁴Auk þess rífur þú niður guðsóttann og veikir lotninguna, sem Guði ber.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁵Því að misgjörð þín leggur þér orð í munn og þú velur þér lævísra tungu.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁶Þinn eigin munnur sakfellir þig, ekki ég, og varir þínar vitna í gegn þér.

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁷Fæddist þú fyrstur manna og ert þú í heiminn borinn fyrr en hæðirnar?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁸Hefir þú hlustað í ráði Guðs og hrifsað til þín spekina?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

⁹Hvað veist þú, er vér eigi vissum, hvað skilur þú, er oss væri ókunnugt?

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹⁰Til eru og öldungar, gráhærðir menn, vor á meðal, auðgari að ævidögum en faðir þinn.

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹¹Er huggun Guðs þér lítils virði og mildileg orðin sem þú heyrir?

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹²Hvers vegna hrífur gremjan þig og hví ranghvolfast augu þín,

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹³er þú snýr reiði þinni gegn Guði og lætur þér slík orð um munn fara?

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁴Hvað er maðurinn, að hann geti verið hreinn, og sá verið réttlátur, sem af konu er fæddur?

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁵Sjá, sínum heilögu treystir Hann ekki, og himinninn er ekki hreinn í augum hans,

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁶hvað þá hinn andstyggilegi og spillti, maðurinn, sem drekkur ranglætið eins og vatn.

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁷Ég vil fræða þig, heyr þú mig, og það sem ég hefi séð, frá því vil ég segja,

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁸því er vitringarnir kunngjörðu _ og duldu ekki _ svo sem arfsögn frá feðrum sínum,

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

¹⁹en þeim einum var landið gefið, og enginn útlendingur hafði enn farið um meðal þeirra.

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²⁰Alla ævi sína kvelst hinn óguðlegi og öll þau ár, sem geymd eru ofbeldismanninum.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²¹Skelfingarhljóð óma í eyrum honum, á friðartímum ræðst eyðandinn á hann.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²²Hann trúir því ekki, að hann komist út úr myrkrinu, og hann er kjörinn undir sverðið.

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²³Hann reikar um til þess að leita sér brauðs _ hvar er það? _ hann veit að ógæfudagurinn bíður hans.

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁴Neyð og angist skelfa hann, hún ber hann ofurliði eins og konungur, sem búinn er til atlögu,

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁵af því hann útrétti hönd sína gegn Guði og reis þrjóskur í móti hinum Almáttka,

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁶rann í móti honum illvígur undir þykkum bungum skjalda sinna.

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁷Hann þakti andlit sitt spiki og safnaði fitu á lendar sér,

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁸settist að í eyddum borgum, í húsum, er enginn átti í að búa og ákveðið var, að verða skyldu að rústum.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

²⁹Hann verður ekki ríkur, og eigur hans haldast ekki við, og kornöx hans svigna ekki til jarðar.

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³⁰Hann kemst eigi undan myrkrinu, frjóanga hans mun loginn svíða, og fyrir reiðiblæstri hans ferst hann.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³¹Hann skyldi ekki reiða sig á hégóma; hann villist, því að hégómi verður umbun hans.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³²Það rætist fyrir skapadægur hans, og pálmagrein hans grænkar eigi.

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³³Hann hristir af sér súr berin eins og vínviðurinn og varpar af sér blómunum eins og olíutréð.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁴Því að sveit hinna óguðlegu er ófrjó, og eldur eyðir tjöldum mútugjafanna.Þeir ganga þungaðir með mæðu og ala ógæfu, og kviður þeirra undirbýr svik.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

³⁵Þeir ganga þungaðir með mæðu og ala ógæfu, og kviður þeirra undirbýr svik.