¹Тогава Иов в отговор рече:

¹Þá svaraði Job og sagði:

²Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

²Ég hefi heyrt nóg af slíku, hvimleiðir huggarar eruð þér allir saman.

³Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

³Er orðavindurinn nú á enda? eða hvað knýr þig til andsvara?

⁴И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

⁴Ég gæti líka talað eins og þér, ef þér væruð í mínum sporum, gæti spunnið saman ræður gegn yður og hrist yfir yður höfuðið,

⁵[Но] аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила [скръбта ви].

⁵ég gæti styrkt yður með munni mínum, og meðaumkun vara minna mundi lina þjáning yðar.

⁶Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

⁶Þótt ég tali, þá linar ekki kvöl mína, og gjöri ég það ekki, hvaða létti fæ ég þá?

⁷Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

⁷Miklu fremur hefir Guð nú örþreytt mig, _ þú hefir eytt öllu ættliði mínu,

⁸Набръчкал си ме в свидетелство [против мене]; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

⁸hefir hremmt mig, og það er vitni í móti mér. Sjúkdómur minn rís í gegn mér, ákærir mig upp í opið geðið.

⁹Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

⁹Reiði hans slítur mig sundur og ofsækir mig, hann nístir tönnum í móti mér, andstæðingur minn hvessir á mig augun.

¹⁰Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

¹⁰Þeir glenna upp ginið í móti mér, löðrunga mig til háðungar, allir saman gjöra þeir samtök í móti mér.

¹¹Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

¹¹Guð gefur mig á vald ranglátra og varpar mér í hendur óguðlegra.

¹²Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

¹²Ég lifði áhyggjulaus, þá braut hann mig sundur, hann þreif í hnakkann á mér og molaði mig sundur og reisti mig upp sér að skotspæni.

¹³Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

¹³Skeyti hans fljúga kringum mig, vægðarlaust sker hann sundur nýru mín, hellir galli mínu á jörðu.

¹⁴Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

¹⁴Hann brýtur í mig skarð á skarð ofan og gjörir áhlaup á mig eins og hetja.

¹⁵Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

¹⁵Ég hefi saumað sekk um hörund mitt og stungið horni mínu ofan í moldina.

¹⁶Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

¹⁶Andlit mitt er þrútið af gráti, og svartamyrkur hvílir yfir hvörmum mínum,

¹⁷Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

¹⁷þótt ekkert ranglæti sé í hendi minni og bæn mín sé hrein.

¹⁸О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място [за почивка].

¹⁸Jörð, hyl þú eigi blóð mitt, og kvein mitt finni engan hvíldarstað!

¹⁹Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

¹⁹En sjá, á himnum er vottur minn og vitni mitt á hæðum.

²⁰Моите приятели ми се присмиват; [Но] окото ми рони сълзи към Бога,

²⁰Vinir mínir gjöra gys að mér _ til Guðs lítur auga mitt grátandi,

²¹Дано Той [сам] защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

²¹að hann láti manninn ná rétti sínum gagnvart Guði og skeri úr milli mannsins og vinar hans.Því að senn eru þessi fáu ár á enda, og ég fer burt þá leiðina, sem ég aldrei sný aftur.

²²Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

²²Því að senn eru þessi fáu ár á enda, og ég fer burt þá leiðina, sem ég aldrei sný aftur.