1Тогава Иов в отговор рече:
1Þá svaraði Job og sagði:
2До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
2Hversu lengi ætlið þér að angra sál mína og mylja mig sundur með orðum?
3Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
3Þér hafið þegar smánað mig tíu sinnum, þér skammist yðar ekki fyrir að misþyrma mér.
4Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
4Og hafi mér í raun og veru orðið á, þá varðar það mig einan.
5Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
5Ef þér í raun og veru ætlið að hrokast upp yfir mig, þá sannið mér svívirðing mína.
6Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
6Kannist þó við, að Guð hafi hallað rétti mínum og umkringt mig með neti sínu.
7Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
7Sjá, ég kalla: Ofbeldi! og fæ ekkert svar, ég kalla á hjálp, en engan rétt er að fá.
8Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
8Guð hefir girt fyrir veg minn, svo að ég kemst ekki áfram, og stigu mína hylur hann myrkri.
9Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
9Heiðri mínum hefir hann afklætt mig og tekið kórónuna af höfði mér.
10Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
10Hann brýtur mig niður á allar hliðar, svo að ég fari burt, og slítur upp von mína eins og tré.
11Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
11Hann lætur reiði sína bálast gegn mér og telur mig óvin sinn.
12Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
12Skarar hans koma allir saman og leggja braut sína gegn mér og setja herbúðir sínar kringum tjald mitt.
13Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
13Bræður mína hefir hann gjört mér fráhverfa, og vinir mínir vilja eigi framar við mér líta.
14Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
14Skyldmenni mín láta ekki sjá sig, og kunningjar mínir hafa gleymt mér.
15Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
15Skjólstæðingar húss míns og þernur mínar álíta mig aðkomumann, og ég er orðinn útlendingur í augum þeirra.
16Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.
16Kalli ég á þjón minn, svarar hann ekki, ég verð að sárbæna hann með munni mínum.
17Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
17Andi minn er konu minni framandlegur, og bræður mínir forðast mig.
18И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
18Jafnvel börnin fyrirlíta mig, standi ég upp, spotta þau mig.
19Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
19Alla mína alúðarvini stuggar við mér, og þeir sem ég elskaði, hafa snúist á móti mér.
20Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.
20Bein mín límast við hörund mitt og hold, og ég hefi sloppið með tannholdið eitt.
21Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
21Aumkið mig, aumkið mig, vinir mínir, því að hönd Guðs hefir lostið mig.
22Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
22Hví ofsækið þér mig eins og Guð og verðið eigi saddir á holdi mínu?
23О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
23Ó að orð mín væru skrifuð upp, ó að þau væru skráð í bók
24Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
24með járnstíl og blýi, að eilífu höggvin í klett!
25Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
25Ég veit, að lausnari minn lifir, og hann mun síðastur ganga fram á foldu.
26И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:
26Og eftir að þessi húð mín er sundurtætt og allt hold er af mér, mun ég líta Guð.
27Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.
27Ég mun líta hann mér til góðs, já, augu mín sjá hann, og það eigi sem andstæðing, _ hjartað brennur af þrá í brjósti mér!
28Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!
28Þegar þér segið: ,,Vér skulum ofsækja hann, rót ógæfunnar er hjá honum sjálfum að finna!``þá hræðist ógn sverðsins, því að sverðið er refsing syndar. Þá munuð þér komast að raun um, að til er dómur.
29Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.
29þá hræðist ógn sverðsins, því að sverðið er refsing syndar. Þá munuð þér komast að raun um, að til er dómur.