1Тогава Иов в отговор рече:
1Þá svaraði Job og sagði:
2Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
2Hlustið gaumgæfilega á mál mitt, og látið það vera huggun af yðar hendi.
3Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
3Unnið mér þess, að ég tali, og þegar ég hefi talað út, þá mátt þú hæða.
4За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
4Er ég þá að kvarta yfir mönnum? eða hví skyldi ég ekki vera óþolinmóður?
5Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
5Lítið til mín og undrist og leggið hönd á munn!
6Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
6Já, þegar ég hugsa um það, skelfist ég, og hryllingur fer um mig allan.
7Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
7Hvers vegna lifa hinir óguðlegu, verða gamlir, já, magnast að krafti?
8Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
8Niðjar þeirra dafna fyrir augliti þeirra hjá þeim og afsprengi þeirra fyrir augum þeirra.
9Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
9Hús þeirra eru óhult og óttalaus, og hirtingarvöndur Guðs kemur ekki niður á þeim.
10Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
10Boli þeirra kelfir og kemur að gagni, kýr þeirra ber og lætur ekki kálfi.
11Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
11Þeir hleypa út börnum sínum eins og lambahjörð, og smásveinar þeirra hoppa og leika sér.
12Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
12Þeir syngja hátt undir með bumbum og gígjum og gleðjast við hljóm hjarðpípunnar.
13Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
13Þeir eyða dögum sínum í velgengni og fara til Heljar í friði,
14Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
14og þó sögðu þeir við Guð: ,,Vík frá oss _ að þekkja þína vegu girnumst vér eigi.
15Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
15Hvað er hinn Almáttki, að vér skyldum dýrka hann, og hvað skyldi það stoða oss að leita hans í bæn?``
16Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
16Sjá, gæfa þeirra er ekki á þeirra valdi, _ ráðlag óguðlegra er fjarri mér.
17Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.
17Hversu oft slokknar þá á lampa hinna óguðlegu, og hversu oft kemur ógæfa þeirra yfir þá? Hversu oft deilir Guð þeim hlutskiptum í reiði sinni?
18Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
18Hversu oft verða þeir sem strá fyrir vindi og sem sáðir, er stormurinn feykir burt?
19[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
19,,Guð geymir börnum hans óhamingju hans.`` Endurgjaldi hann honum sjálfum, svo að hann fái að kenna á því!
20Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
20Sjái augu sjálfs hans glötun hans, og drekki hann sjálfur af reiði hins Almáttka!
21Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
21Því að hvað hirðir hann um hús sitt eftir dauðann, þegar tala mánaða hans er fullnuð?
22Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
22Ætla menn að kenna Guði visku eða dæma hinn hæsta?
23Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
23Einn deyr í mestu velgengni, fullkomlega áhyggjulaus og ánægður,
24Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
24trog hans eru full af mjólk, og mergurinn í beinum hans er safamikill.
25А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
25Og annar deyr með beiskju í huga og hefir aldrei notið hamingjunnar.
26Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
26Þeir hvíla báðir í duftinu, og maðkarnir hylja þá.
27Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
27Sjá, ég þekki hugsanir yðar og fyrirætlanir, að beita mig ofbeldi.
28Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
28Þegar þér segið: ,,Hvar er hús harðstjórans og hvar er tjaldið, sem hinir óguðlegu bjuggu í?``
29Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -
29hafið þér þá ekki spurt vegfarendur, _ og sönnunum þeirra munuð þér ekki hafna _
30Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
30að á degi glötunarinnar er hinum vonda þyrmt, á reiðinnar degi er þeim skotið undan.
31Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
31Hver setur honum breytni hans fyrir sjónir? Og þegar hann gjörir eitthvað, hver endurgeldur honum?
32Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].
32Og til grafar er hann borinn og vakað er yfir legstaðnum.
33Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
33Moldarhnausar dalsins liggja mjúklega ofan á honum, og eftir honum flykkjast allir menn, eins og óteljandi eru á undan honum farnir.Og hvernig megið þér þá hugga mig með hégóma, og andsvör yðar _ sviksemin ein er eftir!
34Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?
34Og hvernig megið þér þá hugga mig með hégóma, og andsvör yðar _ sviksemin ein er eftir!