¹Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

¹Að sönnu á silfrið upptökustað og gullið, sem menn hreinsa, fundarstað.

²Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

²Járn er tekið úr jörðu, og steinn er bræddur að eiri.

³[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

³Maðurinn hefir gjört enda á myrkrinu, og til ystu takmarka rannsakar hann steinana, sem faldir eru í kolniðamyrkri.

⁴Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.

⁴Hann brýtur námugöng fjarri þeim, sem í dagsbirtunni búa, gleymdur mannafótum, fjarlægur mönnum hangir hann, svífur hann.

⁵Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

⁵Upp úr jörðinni sprettur brauð, en niðri í henni er öllu umturnað eins og af eldi.

⁶Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

⁶Safírinn finnst í grjóti jarðarinnar, og gullkorn fær sá er grefur.

⁷Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

⁷Örninn þekkir eigi veginn þangað, og valsaugað sér hann ekki,

⁸Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

⁸hin drembnu rándýr ganga hann eigi, ekkert ljón fer hann.

⁹[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

⁹Á tinnusteinana leggur maðurinn hönd sína, umturnar fjöllunum frá rótum.

¹⁰Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

¹⁰Hann heggur göng í björgin, og auga hans sér alls konar dýrindi.

¹¹И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

¹¹Hann bindur fyrir vatnsæðarnar, til þess að þær tárist ekki, og leiðir leynda hluti fram í dagsbirtuna.

¹²Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

¹²En spekin, hvar er hana að finna, og hvar á viskan heima?

¹³Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

¹³Enginn maður þekkir veginn til hennar, og hana er ekki að finna á landi lifenda.

¹⁴Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

¹⁴Undirdjúpið segir: ,,Í mér er hún ekki!`` og hafið segir: ,,Ekki er hún hjá mér!``

¹⁵Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

¹⁵Hún fæst ekki fyrir skíragull, og ekki verður silfur reitt sem andvirði hennar.

¹⁶Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

¹⁶Eigi verður hún Ófírgulli goldin né dýrum sjóam- og safírsteinum.

¹⁷Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

¹⁷Gull og gler kemst ekki til jafns við hana, og hún fæst ekki í skiptum fyrir ker af skíragulli.

¹⁸Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й. ]Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

¹⁸Kóralla og krystalla er ekki að nefna, og að eiga spekina er meira um vert en perlur.

¹⁹Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

¹⁹Tópasar Blálands komast ekki til jafns við hana, hún verður ekki goldin með hreinasta gulli.

²⁰От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

²⁰Já spekin, hvaðan kemur hún, og hvar á viskan heima?

²¹Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

²¹Hún er falin augum allra þeirra er lifa, og fuglum loftsins er hún hulin.

²²Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

²²Undirdjúpin og dauðinn segja: ,,Með eyrum vorum höfum vér heyrt hennar getið.``

²³Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

²³Guð veit veginn til hennar, og hann þekkir heimkynni hennar.

²⁴Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

²⁴Því að hann sér til endimarka jarðar, lítur allt, sem undir himninum er.

²⁵За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

²⁵Þá er hann ákvað þunga vindarins og ákvarðaði takmörk vatnsins,

²⁶Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

²⁶þá er hann setti regninu lög og veg eldingunum,

²⁷Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

²⁷þá sá hann hana og kunngjörði hana, fékk henni stað og rannsakaði hana einnig.Og við manninn sagði hann: ,,Sjá, að óttast Drottin _ það er speki, og að forðast illt _ það er viska.``

²⁸И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

²⁸Og við manninn sagði hann: ,,Sjá, að óttast Drottin _ það er speki, og að forðast illt _ það er viska.``