¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

¹Og Job hélt áfram að flytja ræðu sína og mælti:

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

²Ó að mér liði eins og forðum daga, eins og þá er Guð varðveitti mig,

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

³þá er lampi hans skein yfir höfði mér, og ég gekk við ljós hans í myrkrinu,

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁴eins og þá er ég var á sumri ævi minnar, þá er vinátta Guðs var yfir tjaldi mínu,

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁵þá er hinn Almáttki var enn með mér og börn mín hringinn í kringum mig,

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁶þá er ég óð í rjóma, og olífuolían rann í lækjum úr klettinum hjá mér,

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁷þá er ég gekk út í borgarhliðið, upp í borgina, bjó mér sæti á torginu.

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁸Þegar sveinarnir sáu mig, földu þeir sig, og öldungarnir risu úr sæti og stóðu.

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

⁹Höfðingjarnir hættu að tala og lögðu hönd á munn sér.

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹⁰Rödd tignarmannanna þagnaði, og tunga þeirra loddi við góminn.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹¹Því að ef eyra heyrði, taldi það mig sælan, og ef auga sá, bar það mér vitni.

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹²Því að ég bjargaði bágstöddum, sem hrópuðu á hjálp, og munaðarleysingjum, sem enga aðstoð áttu.

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹³Blessunarósk aumingjans kom yfir mig, og hjarta ekkjunnar fyllti ég fögnuði.

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁴Ég íklæddist réttlætinu, og það íklæddist mér, ráðvendni mín var mér sem skikkja og vefjarhöttur.

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁵Ég var auga hins blinda og fótur hins halta.

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁶Ég var faðir hinna snauðu, og málefni þess, sem ég eigi þekkti, rannsakaði ég.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁷Ég braut jaxlana í hinum rangláta og reif bráðina úr tönnum hans.

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁸Þá hugsaði ég: ,,Í hreiðri mínu mun ég gefa upp andann og lifa langa ævi, eins og Fönix-fuglinn.

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

¹⁹Rót mín er opin fyrir vatninu, og döggin hefir náttstað á greinum mínum.

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²⁰Heiður minn er æ nýr hjá mér, og bogi minn yngist upp í hendi minni.``

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²¹Þeir hlustuðu á mig og biðu og hlýddu þegjandi á tillögu mína.

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²²Þá er ég hafði talað, tóku þeir eigi aftur til máls, og ræða mín draup niður á þá.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²³Þeir biðu mín eins og regns, og opnuðu munn sinn, eins og von væri á vorskúr.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁴Ég brosti til þeirra, þegar þeim féllst hugur, og ljós auglitis míns gjörðu þeir aldrei dapurt.Fús lagði ég leið til þeirra og sat þar efstur, sat þar sem konungur umkringdur af hersveit sinni, eins og huggari harmþrunginna.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

²⁵Fús lagði ég leið til þeirra og sat þar efstur, sat þar sem konungur umkringdur af hersveit sinni, eins og huggari harmþrunginna.