¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

¹En nú hlæja þeir að mér, sem yngri eru en ég, mundi ég þó ekki hafa virt feður þeirra þess að setja þá hjá fjárhundum mínum.

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

²Hvað hefði og kraftur handa þeirra stoðað mig, þar sem þeir aldrei verða fullþroska?

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

³Þeir eru örmagna af skorti og hungri, naga þurrt landið, sem í gær var auðn og eyðimörk.

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁴Þeir reyta hrímblöðku hjá runnunum, og gýfilrætur er fæða þeirra.

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁵Þeir eru flæmdir úr félagi manna, menn æpa að þeim eins og að þjóf,

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁶svo að þeir verða að hafast við í hræðilegum gjám, í jarðholum og berghellum.

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁷Milli runnanna rymja þeir, og undir netlunum safnast þeir saman,

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁸guðlaust og ærulaust kyn, útreknir úr landinu.

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

⁹Og nú er ég orðinn þeim að háðkvæði og orðinn umtalsefni þeirra.

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹⁰Þeir hafa andstyggð á mér, koma ekki nærri mér og hlífast jafnvel ekki við að hrækja framan í mig.

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹¹Þar sem Guð hefir leyst streng sinn og beygt mig, þá sleppa þeir og beislinu fram af sér gagnvart mér.

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹²Mér til hægri handar vex hyski þeirra upp, fótum mínum hrinda þeir frá sér og leggja glötunarbrautir sínar gegn mér.

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹³Þeir hafa rifið upp stig minn, að falli mínu styðja þeir, sem engan hjálparmann eiga.

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁴Þeir koma sem inn um vítt múrskarð, velta sér áfram innan um rústir.

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁵Skelfingar hafa snúist móti mér, tign mín er ofsótt eins og af stormi, og gæfa mín er horfin eins og ský.

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁶Og nú rennur sála mín sundur í tárum, eymdardagar halda mér föstum.

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁷Nóttin nístir bein mín, svo að þau losna frá mér, og hinar nagandi kvalir mínar hvílast ekki.

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁸Fyrir mikilleik máttar hans er klæðnaður minn aflagaður, hann lykur fast um mig, eins og hálsmál kyrtils míns.

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

¹⁹Guð hefir kastað mér ofan í saurinn, svo að ég er orðinn eins og mold og aska.

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²⁰Ég hrópa til þín, en þú svarar ekki, ég stend þarna, en þú starir á mig.

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²¹Þú ert orðinn grimmur við mig, með krafti handar þinnar ofsækir þú mig.

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²²Þú lyftir mér upp á vindinn, lætur mig þeytast áfram, og þú lætur mig farast í stormgný.

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²³Því að ég veit, að þú vilt leiða mig til Heljar, í samkomustað allra þeirra er lifa.

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁴En _ rétta menn ekki út höndina, þegar allt hrynur? eða hrópa menn ekki á hjálp, þegar þeir eru að farast?

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁵Eða grét ég ekki yfir þeim, sem átti illa daga, og hryggðist ekki sál mín vegna fátæklingsins?

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁶Já, ég bjóst við góðu, en þá kom illt, vænti ljóss, en þá kom myrkur.

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁷Það sýður í innýflum mínum án afláts, eymdardagar eru yfir mig komnir.

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁸Svartur geng ég um, þó ekki af sólarhita, ég stend upp, í söfnuðinum hrópa ég á hjálp.

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

²⁹Ég er orðinn bróðir sjakalanna og félagi strútsfuglanna.

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³⁰Hörund mitt er orðið svart og flagnar af mér, og bein mín eru brunnin af hita.Og fyrir því varð gígja mín að gráti og hjarðpípa mín að harmakveini.

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

³¹Og fyrir því varð gígja mín að gráti og hjarðpípa mín að harmakveini.