¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

¹Ég hafði gjört sáttmála við augu mín; hvernig hefði ég þá átt að líta til yngismeyjar?

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

²Og hvert væri þá hlutskiptið frá Guði hér að ofan og arfleifðin frá hinum Almáttka af hæðum?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

³Er það ekki glötun fyrir glæpamanninn og ógæfa fyrir þá, er illt fremja?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁴Sér hann ekki vegu mína, og telur hann ekki öll mín spor?

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁵Hafi ég gengið með lyginni og fótur minn hraðað sér til svika _

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁶vegi Guð mig á rétta vog, til þess að hann viðurkenni sakleysi mitt! _

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁷hafi spor mín vikið af leið, hjarta mitt farið eftir fýsn augna minna og flekkur loðað við hendur mínar,

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁸þá eti annar það, sem ég sái, og frjóangar mínir verði rifnir upp með rótum.

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

⁹Hafi hjarta mitt látið ginnast vegna einhverrar konu, og hafi ég staðið á hleri við dyr náunga míns,

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹⁰þá mali kona mín fyrir annan, og aðrir menn leggist með henni.

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹¹Því að slíkt væri óhæfa og glæpur, sem dómurum ber að hegna fyrir,

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹²því að það væri eldur, sem eyðir ofan í undirdjúpin og hlyti að uppræta allar eigur mínar.

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹³Hafi ég lítilsvirt rétt þjóns míns eða þernu minnar, þá er þau áttu í deilu við mig,

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁴hvað ætti ég þá að gjöra, þegar Guð risi upp, og hverju svara honum, þegar hann rannsakaði?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁵Hefir eigi sá er mig skóp, skapað þjón minn í móðurlífi, og hefir ekki hinn sami myndað okkur í móðurkviði?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁶Hafi ég synjað fátækum bónar og látið augu ekkjunnar daprast,

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁷hafi ég etið bitann minn einn; og munaðarleysinginn ekkert fengið af honum _

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁸nei, frá barnæsku minni hefir hann vaxið upp hjá mér sem hjá föður og frá móðurlífi hefi ég leitt hann _

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

¹⁹hafi ég séð aumingja klæðlausan og snauðan mann ábreiðulausan,

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²⁰hafi lendar hans ekki blessað mig og hafi honum ekki hitnað við ullina af sauðum mínum;

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²¹hafi ég reitt hnefann að munaðarleysingjanum, af því að ég sá mér liðsvon í borgarhliðinu,

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²²þá detti axlir mínar frá herðunum og handleggur minn brotni úr axlarliðnum.

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²³Því að glötunin frá Guði var mér skelfileg, og gegn hátign hans megna ég ekkert.

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁴Hafi ég gjört gullið að athvarfi mínu og nefnt skíragullið fulltrúa minn,

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁵hafi ég glaðst yfir því, að auður minn var mikill og að hönd mín aflaði svo ríkulega,

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁶hafi ég horft á sólina, hversu hún skein, og á tunglið, hversu dýrlega það óð áfram,

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁷og hafi hjarta mitt þá látið tælast í leynum, svo að ég bæri hönd að munni og kyssti hana,

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁸það hefði líka verið hegningarverð synd, því að þá hefði ég afneitað Guði á hæðum.

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

²⁹Hafi ég glaðst yfir óförum fjandmanns míns og hlakkað yfir því, að ógæfa kom yfir hann _

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³⁰nei, aldrei hefi ég leyft munni mínum svo að syndga að ég með formælingum óskaði dauða hans.

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³¹Hafa ekki heimilismenn mínir sagt: ,,Hvenær hefir nokkur farið ósaddur frá borði hans?``

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³²ég lét ekki aðkomumann nátta á bersvæði, heldur opnaði ég dyr mínar fyrir ferðamanninum.

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³³Hafi ég hulið yfirsjónir mínar, eins og menn gjöra, og falið misgjörð mína í brjósti mínu,

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁴af því að ég hræddist mannfjöldann, og af því að fyrirlitning ættanna fældi mig, svo að ég hafði hægt um mig og fór ekki út fyrir dyr,

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁵Ó að ég hefði þann, er hlusta vildi á mig! Hér er undirskrift mín _ hinn Almáttki svari mér! Sá sem mig ákærir, skrifi sitt ákæruskjal!

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁶Vissulega skyldi ég bera það á öxlinni, binda það sem höfuðsveig um ennið,

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁷ég skyldi segja Guði frá hverju spori mínu og ganga sem höfðingi fram fyrir hann! Hér enda ræður Jobs.

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁸hafi akurland mitt hrópað undan mér og öll plógför þess grátið,

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

³⁹hafi ég etið gróður þess endurgjaldslaust og slökkt líf eiganda þess,þá spretti þyrnar upp í stað hveitis og illgresi í stað byggs.

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

⁴⁰þá spretti þyrnar upp í stað hveitis og illgresi í stað byggs.