¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

¹Já, yfir þessu titrar hjarta mitt og hrökkur upp úr stað sínum.

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

²Heyrið, heyrið drunur raddar hans og hvininn, sem út fer af munni hans.

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

³Undir öllum himninum lætur hann eldinguna þjóta og leiftur sitt út á jaðra jarðarinnar.

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁴Á eftir því kemur öskrandi skrugga, hann þrumar með sinni tignarlegu raust og heldur eldingunum ekki aftur, þá er raust hans lætur til sín heyra.

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁵Guð þrumar undursamlega með raust sinni, hann sem gjörir mikla hluti, er vér eigi skiljum.

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁶Því að hann segir við snjóinn: ,,Fall þú á jörðina,`` og eins við hellirigninguna og hennar dynjandi helliskúrir.

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁷Hann innsiglar hönd sérhvers manns, til þess að allir menn viðurkenni verk hans.

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁸Þá fara villidýrin í fylgsni sín og hvílast í bælum sínum.

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

⁹Stormurinn kemur úr forðabúrinu og kuldinn af norðanvindunum.

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹⁰Fyrir andgust Guðs verður ísinn til, og víð vötnin eru lögð í læðing.

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹¹Hann hleður skýin vætu, tvístrar leifturskýi sínu víðsvegar.

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹²En það snýst í allar áttir, eftir því sem hann leiðir það, til þess að það framkvæmi allt það er hann býður því, á yfirborði allrar jarðarinnar.

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹³Hann lætur því ljósta niður, hvort sem það er til hirtingar eða til að vökva jörðina eða til að blessa hana.

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁴Hlýð þú á þetta, Job, stattu kyrr og gef gaum að dásemdum Guðs.

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁵Skilur þú, hvernig Guð felur þeim hlutverk þeirra og lætur leiftur skýja sinna skína?

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁶Skilur þú, hvernig skýin svífa, dásemdir hans, sem fullkominn er að vísdómi,

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁷þú, sem fötin hitna á, þá er jörðin mókir í sunnanmollu?

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁸Þenur þú út með honum heiðhimininn, sem fastur er eins og steyptur spegill?

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

¹⁹Kenn oss, hvað vér eigum að segja við hann! Vér megnum ekkert fram að færa fyrir myrkri.

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²⁰Á að segja honum, að ég ætli að tala? Eða hefir nokkur sagt, að hann óski að verða gjöreyddur?

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²¹Og nú sjá menn að sönnu ekki ljósið, sem skín skært að skýjabaki, en vindurinn þýtur áfram og sópar skýjunum burt.

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²²Gullið kemur úr norðri, um Guð lykur ógurlegur ljómi.

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²³Vér náum eigi til hins Almáttka, til hans, sem er mikill að mætti. En réttinn og hið fulla réttlæti vanrækir hann ekki.Fyrir því óttast mennirnir hann, en hann lítur ekki við neinum sjálfbirgingum.

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

²⁴Fyrir því óttast mennirnir hann, en hann lítur ekki við neinum sjálfbirgingum.