¹Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

¹Veist þú tímann, nær steingeiturnar bera? Gefur þú gaum að fæðingarhríðum hindanna?

²Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

²Telur þú mánuðina, sem þær ganga með, og veist þú tímann, nær þær bera?

³[Когато] се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

³Þær leggjast á knén, fæða kálfa sína, þær losna fljótt við kvalir sínar.

⁴Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат [вече] при тях.

⁴Kálfar þeirra verða sterkir, vaxa í haganum, fara burt og koma ekki aftur til þeirra.

⁵Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на [тоя] плах бежанец,

⁵Hver hefir látið skógarasnann ganga lausan og hver hefir leyst fjötra villiasnans,

⁶За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁶sem ég hefi gefið eyðivelli að bústað og saltsléttu að heimkynni?

⁷Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на [този, който го] кара.

⁷Hann hlær að hávaða borgarinnar, hann heyrir ekki köll rekstrarmannsins.

⁸Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁸Það sem hann leitar uppi á fjöllunum, er haglendi hans, og öllu því sem grænt er, sækist hann eftir.

⁹Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

⁹Mun vísundurinn vera fús til að þjóna þér eða mun hann standa um nætur við stall þinn?

¹⁰Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹⁰Getur þú bundið vísundinn með bandinu við plógfarið eða mun hann herfa dalgrundirnar á eftir þér?

¹¹Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹¹Reiðir þú þig á hann, af því að kraftur hans er mikill, og trúir þú honum fyrir arði þínum?

¹²Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да [го] събере в гумното ти?

¹²Treystir þú honum til að flytja sáð þitt heim og til að safna því á þreskivöll þinn?

¹³Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹³Strúthænan baðar glaðlega vængjunum, en er nokkurt ástríki í þeim vængjum og flugfjöðrum?

¹⁴Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁴Nei, hún fær jörðinni egg sín og lætur þau hitna í moldinni

¹⁵А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁵og gleymir, að fótur getur brotið þau og dýr merkurinnar troðið þau sundur.

¹⁶Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа [за опасности:]

¹⁶Hún er hörð við unga sína, eins og hún ætti þá ekki, þótt fyrirhöfn hennar sé árangurslaus, þá er hún laus við ótta,

¹⁷Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁷því að Guð synjaði henni um visku og veitti henni enga hlutdeild í hyggindum.

¹⁸Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁸En þegar hún sveiflar sér í loft upp, þá hlær hún að hestinum og þeim sem á honum situr.

¹⁹Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

¹⁹Gefur þú hestinum styrkleika, klæðir þú makka hans flaksandi faxi?

²⁰Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²⁰Lætur þú hann stökkva eins og engisprettu? Fagurlega frýsar hann, en hræðilega!

²¹Копае [с крак] в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²¹Hann krafsar upp grundina og kætist af styrkleikanum, hann fer út á móti hertygjunum.

²²Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²²Hann hlær að hræðslunni og skelfist ekki og hopar ekki fyrir sverðinu.

²³Тула по [страната му] трещи, [И] лъскавото копие, и сулицата.

²³Á baki hans glamrar í örvamælinum, spjót og lensa leiftra.

²⁴С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва [от радост].

²⁴Með hávaða og harki hendist hann yfir jörðina og eigi verður honum haldið, þá er lúðurinn gellur.

²⁵Щом [свири] тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁵Í hvert sinn er lúðurinn gellur, hvíar hann, og langar leiðir nasar hann bardagann, þrumurödd fyrirliðanna og herópið.

²⁶Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, [И] простира крилата си към юг?

²⁶Er það fyrir þín hyggindi að haukurinn lyftir flugfjöðrunum, breiðir út vængi sína í suðurátt?

²⁷При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁷Er það eftir þinni skipun að örninn flýgur svo hátt og byggir hreiður sitt hátt uppi?

²⁸Живее по канарите, и [там] се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите [места].

²⁸Á klettunum á hann sér býli og ból, á klettasnösum og fjallatindum.

²⁹От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

²⁹Þaðan skyggnist hann að æti, augu hans sjá langar leiðir.Og ungar hans svelgja blóð, og hvar sem vegnir menn liggja, þar er hann.

³⁰И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

³⁰Og ungar hans svelgja blóð, og hvar sem vegnir menn liggja, þar er hann.