¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

¹Orðskviðir Salómons Davíðssonar, Ísraels konungs,

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

²til þess að menn kynnist visku og aga, læri að skilja skynsamleg orð,

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

³til þess að menn fái viturlegan aga, réttlæti, réttvísi og ráðvendni,

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁴til þess að þeir veiti hinum óreyndu hyggindi, unglingum þekking og aðgætni, _

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁵hinn vitri hlýðir á og eykur lærdóm sinn, og hinn hyggni nemur hollar lífsreglur _

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁶til þess að menn skilji orðskviði og líkingamál, orð spekinganna og gátur þeirra.

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁷Ótti Drottins er upphaf þekkingar, visku og aga fyrirlíta afglapar einir.

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁸Hlýð þú, son minn, á áminning föður þíns og hafna eigi viðvörun móður þinnar,

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

⁹því að þær eru yndislegur sveigur á höfði þér og men um háls þinn.

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹⁰Son minn, þegar skálkar ginna þig, þá gegn þeim eigi.

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹¹Þegar þeir segja: ,,Kom með oss! Leggjumst í launsátur til manndrápa, sitjum án saka um saklausan mann,

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹²gleypum þá lifandi eins og Hel _ með húð og hári, eins og þá sem farnir eru til dánarheima.

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹³Alls konar dýra muni munum vér eignast, fylla hús vor rændum fjármunum.

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁴Þú skalt taka jafnan hlut með oss, einn sjóð skulum vér allir hafa`` _

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁵son minn, þá haf ekki samleið við þá, halt fæti þínum frá stigum þeirra.

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁶Því að fætur þeirra eru skjótir til ills og fljótir til að úthella blóði.

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁷Því að til einskis þenja menn út netið í augsýn allra fleygra fugla,

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁸og slíkir menn sitja um sitt eigið líf, liggja í launsátri fyrir sjálfum sér.

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

¹⁹Þannig fer öllum þeim, sem fíknir eru í rangfenginn gróða: fíknin verður þeim að fjörlesti.

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²⁰Spekin kallar hátt á strætunum, lætur rödd sína gjalla á torgunum.

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²¹Hún hrópar á glaummiklum gatnamótum, við borgarhliðin heldur hún tölur sínar:

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²²Hversu lengi ætlið þér, fávísir, að elska fávísi og hinir háðgjörnu að hafa yndi af háði og heimskingjarnir að hata þekkingu?

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²³Snúist til umvöndunar minnar, sjá, ég læt anda minn streyma yfir yður, kunngjöri yður orð mín.

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁴En af því að þér færðust undan, þá er ég kallaði, og enginn gaf því gaum, þótt ég rétti út höndina,

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁵heldur létuð öll mín ráð sem vind um eyrun þjóta og skeyttuð eigi umvöndun minni,

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁶þá mun ég hlæja í ógæfu yðar, draga dár að, þegar skelfingin dynur yfir yður,

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁷þegar skelfingin dynur yfir yður eins og þrumuveður og ógæfa yðar nálgast eins og fellibylur, þegar neyð og angist dynja yfir yður.

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁸Þá munu þeir kalla á mig, en ég mun ekki svara, þeir munu leita mín, en ekki finna mig.

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

²⁹Vegna þess að þeir hötuðu þekking og aðhylltust ekki ótta Drottins,

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³⁰skeyttu ekki ráðum mínum og smáðu alla umvöndun mína,

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³¹þá skulu þeir fá að neyta ávaxtar breytni sinnar og mettast af sínum eigin vélræðum.

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³²Því að fráhvarf fávísra drepur þá, og uggleysi heimskingjanna tortímir þeim.En sá sem á mig hlýðir, mun búa óhultur, mun vera öruggur og engri óhamingju kvíða.

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

³³En sá sem á mig hlýðir, mun búa óhultur, mun vera öruggur og engri óhamingju kvíða.