¹Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

¹Orðskviðir Salómons. Vitur sonur gleður föður sinn, en heimskur sonur er móður sinni til mæðu.

²Съкровища [придобити] с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

²Rangfenginn auður stoðar ekki, en réttlæti frelsar frá dauða.

³Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.

³Drottinn lætur ekki réttlátan mann þola hungur, en græðgi guðlausra hrindir hann frá sér.

⁴Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

⁴Snauður verður sá, er með hangandi hendi vinnur, en auðs aflar iðin hönd.

⁵Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

⁵Hygginn er sá, er á sumri safnar, en skammarlega fer þeim, er um kornsláttinn sefur.

⁶Благословения [почиват] на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

⁶Blessun kemur yfir höfuð hins réttláta, en munnur óguðlegra hylmir yfir ofbeldi.

⁷Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

⁷Minning hins réttláta verður blessuð, en nafn óguðlegra fúnar.

⁸Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

⁸Sá sem er vitur í hjarta, þýðist boðorðin, en sá sem er afglapi í munninum, steypir sér í glötun.

⁹Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

⁹Sá sem gengur ráðvandlega, gengur óhultur, en sá sem gjörir vegu sína hlykkjótta, verður uppvís.

¹⁰Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

¹⁰Sá sem deplar með auganu, veldur skapraun, en sá sem finnur að með djörfung, semur frið.

¹¹Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

¹¹Munnur hins réttláta er lífslind, en munnur óguðlegra hylmir yfir ofbeldi.

¹²Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

¹²Hatur vekur illdeilur, en kærleikurinn breiðir yfir alla bresti.

¹³В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

¹³Viska er á vörum hyggins manns, en á baki hins óvitra hvín vöndurinn.

¹⁴Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.

¹⁴Vitrir menn geyma þekking sína, en munnur afglapans er yfirvofandi hrun.

¹⁵Имотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

¹⁵Auður ríks manns er honum öflugt vígi, en fátækt hinna snauðu verður þeim að falli.

¹⁶Заплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

¹⁶Afli hins réttláta verður til lífs, gróði hins óguðlega til syndar.

¹⁷Който внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

¹⁷Sá fer lífsins leið, er varðveitir aga, en sá villist, er hafnar umvöndun.

¹⁸Който скришно мрази [има] лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

¹⁸Sá er leynir hatri, er lygari, en sá sem ber út óhróður, er heimskingi.

¹⁹В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

¹⁹Málæðinu fylgja yfirsjónir, en sá breytir hyggilega, sem hefir taum á tungu sinni.

²⁰Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

²⁰Tunga hins réttláta er úrvals silfur, vit hins óguðlega er lítils virði.

²¹Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.

²¹Varir hins réttláta fæða marga, en afglaparnir deyja úr vitleysu.

²²Благословението Господно обогатява; И трудът [на човека] не ще притури нищо.

²²Blessun Drottins, hún auðgar, og erfiði mannsins bætir engu við hana.

²³Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

²³Heimskingjanum er ánægja að fremja svívirðing, en viskan er hyggnum manni gleði.

²⁴Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

²⁴Það sem hinn óguðlegi óttast, kemur yfir hann, en réttlátum gefst það, er þeir girnast.

²⁵Както отминава вихрушката, [така] и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

²⁵Þegar vindbylurinn skellur á, er úti um hinn óguðlega, en hinn réttláti stendur á eilífum grundvelli.

²⁶Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

²⁶Það sem edik er tönnunum og reykur augunum, það er letinginn þeim, er hann senda.

²⁷Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

²⁷Ótti Drottins lengir lífdagana, en æviár óguðlegra verða stytt.

²⁸Надеждата на праведните [е] радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.

²⁸Eftirvænting réttlátra endar í gleði, en von óguðlegra verður að engu.

²⁹Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

²⁹Vegur Drottins er athvarf sakleysisins, en hrun þeim, er aðhafast illt.

³⁰Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

³⁰Hinn réttláti bifast ekki að eilífu, en hinir óguðlegu munu ekki byggja landið.

³¹Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

³¹Munnur hins réttláta framleiðir visku, en fláráð tunga verður upprætt.Varir hins réttláta vita, hvað geðfellt er, en munnur óguðlegra er eintóm flærð.

³²Устните на праведния знаят приятното [за слушане]; А устата на нечестивите [говорят] извратеното.

³²Varir hins réttláta vita, hvað geðfellt er, en munnur óguðlegra er eintóm flærð.