¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¹Viska kvennanna reisir húsið, en fíflskan rífur það niður með höndum sínum.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

²Sá sem framgengur í hreinskilni sinni, óttast Drottin, en sá sem fer krókaleiðir, fyrirlítur hann.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

³Í munni afglapans er vöndur á hroka hans, en varir hinna vitru varðveita þá.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁴Þar sem engin naut eru, þar er jatan tóm, en fyrir kraft uxans fæst mikill ágóði.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁵Sannorður vottur lýgur ekki, en falsvottur fer með lygar.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁶Spottarinn leitar visku, en finnur ekki, en hyggnum manni er þekkingin auðfengin.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁷Gakk þú burt frá heimskum manni, og þú hefir ekki kynnst þekkingar-vörum.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁸Viska hins kæna er í því fólgin, að hann skilur veg sinn, en fíflska heimskingjanna er svik.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

⁹Afglaparnir gjöra gys að sektarfórnum, en meðal hreinskilinna er velþóknun.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹⁰Hjartað eitt þekkir kvöl sína, og jafnvel í gleði þess getur enginn annar blandað sér.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹¹Hús óguðlegra mun eyðileggjast, en tjald hreinskilinna mun blómgast.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹²Margur vegurinn virðist greiðfær, en endar þó á helslóðum.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³Jafnvel þótt hlegið sé, kennir hjartað til, og endir gleðinnar er tregi.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁴Rangsnúið hjarta mettast af vegum sínum svo og góður maður af verkum sínum.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁵Einfaldur maður trúir öllu, en kænn maður athugar fótmál sín.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁶Vitur maður óttast hið illa og forðast það, en heimskinginn er framhleypinn og ugglaus.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁷Uppstökkur maður fremur fíflsku, en hrekkvís maður verður hataður.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁸Einfeldningarnir erfa fíflsku, en vitrir menn krýnast þekkingu.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

¹⁹Hinir vondu verða að lúta hinum góðu, og hinir óguðlegu að standa við dyr réttlátra.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²⁰Fátæklingurinn verður hvimleiður jafnvel vini sínum, en ríkismanninn elska margir.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²¹Sá sem fyrirlítur vin sinn, drýgir synd, en sæll er sá, sem miskunnar sig yfir hina voluðu.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²²Vissulega villast þeir, er ástunda illt, en ást og trúfesti ávinna þeir sér, er gott stunda.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²³Af öllu striti fæst ágóði, en munnfleiprið eitt leiðir aðeins til skorts.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁴Vitrum mönnum er auður þeirra kóróna, en fíflska heimskingjanna er og verður fíflska.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁵Sannorður vottur frelsar líf, en sá sem fer með lygar, er svikari.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁶Í ótta Drottins er öruggt traust, og synir slíks manns munu athvarf eiga.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁷Ótti Drottins er lífslind til þess að forðast snörur dauðans.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁸Fólksmergðin er prýði konungsins, en mannaskorturinn steypir höfðingjanum.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

²⁹Sá sem er seinn til reiði, er ríkur að skynsemd, en hinn bráðlyndi sýnir mikla fíflsku.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³⁰Rósamt hjarta er líf líkamans, en ástríða er eitur í beinum.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³¹Sá sem kúgar snauðan mann, óvirðir þann er skóp hann, en sá heiðrar hann, er miskunnar sig yfir fátækan.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³²Hinn óguðlegi fellur á illsku sinni, en hinum réttláta er ráðvendnin athvarf.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³³Í hjarta hyggins manns heldur viskan kyrru fyrir, en á meðal heimskingja gerir hún vart við sig.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁴Réttlætið hefur upp lýðinn, en syndin er þjóðanna skömm.Vitur þjónn hlýtur hylli konungsins, en sá hefir reiði hans, sem skammarlega breytir.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

³⁵Vitur þjónn hlýtur hylli konungsins, en sá hefir reiði hans, sem skammarlega breytir.