¹Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

¹Mjúklegt andsvar stöðvar bræði, en meiðandi orð vekur reiði.

²Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

²Af tungu hinna vitru drýpur þekking, en munnur heimskingjanna eys úr sér vitleysu.

³Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

³Augu Drottins eru alls staðar, vakandi yfir vondum og góðum.

⁴Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

⁴Hógværð tungunnar er lífstré, en fals hennar veldur hugarkvöl.

⁵Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

⁵Afglapinn smáir aga föður síns, en sá sem tekur umvöndun, verður hygginn.

⁶В дома на праведния [има] голямо изобилие, А в доходите на нечестивия [има] загриженост.

⁶Í húsi hins réttláta er mikill auður, en glundroði er í gróðafé hins óguðlega.

⁷Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не [прави] така.

⁷Varir hinna vitru dreifa út þekkingu, en hjarta heimskingjanna er rangsnúið.

⁸Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

⁸Fórn óguðlegra er Drottni andstyggð, en bæn hreinskilinna er honum þóknanleg.

⁹Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

⁹Vegur hins óguðlega er Drottni andstyggilegur, en þann sem stundar réttlæti, elskar hann.

¹⁰Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

¹⁰Slæm hirting bíður þess, sem yfirgefur rétta leið, sá sem hatar umvöndun, hlýtur að deyja.

¹¹Адът и погибелта са [открити] пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

¹¹Dánarheimur og undirdjúpin eru opin fyrir Drottni, hversu miklu fremur hjörtu mannanna barna!

¹²Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

¹²Spottaranum er ekki vel við, að vandað sé um við hann, til viturra manna fer hann ekki.

¹³Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

¹³Glatt hjarta gjörir andlitið hýrlegt, en sé hryggð í hjarta, er hugurinn dapur.

¹⁴Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

¹⁴Hjarta hins vitra leitar að þekking, en munnur heimskingjanna gæðir sér á fíflsku.

¹⁵За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

¹⁵Hinn volaði sér aldrei glaðan dag, en sá sem vel liggur á, er sífellt í veislu.

¹⁶По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

¹⁶Betra er lítið í ótta Drottins en mikill fjársjóður með áhyggjum.

¹⁷По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

¹⁷Betri er einn skammtur kálmetis með kærleika en alinn uxi með hatri.

¹⁸Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

¹⁸Bráðlyndur maður vekur deilur, en sá sem seinn er til reiði, stillir þrætu.

¹⁹Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е [като] друм.

¹⁹Vegur letingjans er eins og þyrnigerði, en gata hreinskilinna er brautarvegur.

²⁰Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

²⁰Vitur sonur gleður föður sinn, en heimskur maður fyrirlítur móður sína.

²¹На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

²¹Óvitrum manni er fíflskan gleði, en skynsamur maður gengur beint áfram.

²²Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

²²Áformin verða að engu, þar sem engin er ráðagerðin, en ef margir leggja á ráðin, fá þau framgang.

²³От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време [казана], колко е добра!

²³Gleði hlýtur maðurinn af svari munns síns, og hversu fagurt er orð í tíma talað!

²⁴За разумния пътят на живота [върви] нагоре, За да се отклони от ада долу.

²⁴Lífsins vegur liggur upp á við fyrir hinn hyggna, til þess að hann lendi ekki niður í Helju.

²⁵Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

²⁵Drottinn rífur niður hús dramblátra, en setur föst landamerki ekkjunnar.

²⁶Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

²⁶Ill áform eru Drottni andstyggð, en hrein eru vingjarnleg orð.

²⁷Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

²⁷Sá kemur ólagi á heimilishag sinn, sem fíkinn er í rangfenginn gróða, en sá sem hatar mútugjafir, mun lifa.

²⁸Сърцето на праведния обмисля [що] да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

²⁸Hjarta hins réttláta íhugar, hverju svara skuli, en munnur óguðlegra eys úr sér illsku.

²⁹Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

²⁹Drottinn er fjarlægur óguðlegum, en bæn réttlátra heyrir hann.

³⁰Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

³⁰Vingjarnlegt augnaráð gleður hjartað, góðar fréttir feita beinin.

³¹Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

³¹Eyra sem hlýðir á holla umvöndun, mun búa meðal hinna vitru.

³²Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

³²Sá sem aga hafnar, fyrirlítur sjálfan sig, en sá sem hlýðir á umvöndun, aflar sér hygginda.Ótti Drottins er ögun til visku, og auðmýkt er undanfari virðingar.

³³Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

³³Ótti Drottins er ögun til visku, og auðmýkt er undanfari virðingar.