¹Който се отлъчва [от другите], търси [само] своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

¹Sérlyndur maður fer að sínum munum, hann illskast við öllu, sem hyggilegt er.

²Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

²Heimskinginn hefir engar mætur á hyggindum, heldur á því að gjöra kunnar hugsanir sínar.

³С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта [идва и] позор.

³Þar sem hinn óguðlegi kemur, þar kemur og fyrirlitning, og með smáninni kemur skömm.

⁴Думите из устата на човека са [като] дълбоки води, И изворът на мъдростта е [като] поток.

⁴Djúp vötn eru orð af manns munni, lind viskunnar er sem rennandi lækur.

⁵Не е добре да се приема нечестивия, [Или] да се изкривява съда на праведния.

⁵Það er ekki rétt að draga taum hins óguðlega, að halla rétti hins saklausa í dómi.

⁶Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

⁶Varir heimskingjans valda deilum, og munnur hans kallar á högg.

⁷Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

⁷Munnur heimskingjans verður honum að tjóni, og varir hans eru snara fyrir líf hans.

⁸Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

⁸Orð rógberans eru eins og sælgæti, og þau læsa sig inn í innstu fylgsni hjartans.

⁹Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

⁹Sá sem tómlátur er í verki sínu, er skilgetinn bróðir eyðsluseggsins.

¹⁰Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

¹⁰Nafn Drottins er sterkur turn, þangað hleypur hinn réttláti og er þar óhultur.

¹¹Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

¹¹Auður ríks manns er honum öflugt vígi og ókleifur múrveggur í sjálfs hans ímyndun.

¹²Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето [то] се смирява.

¹²Ofmetnaður hjartans er undanfari falls, en auðmýkt er undanfari virðingar.

¹³Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

¹³Svari einhver áður en hann heyrir, þá er honum það flónska og skömm.

¹⁴Духът на човека ще [го] подпира [в] немощта му; Кой може да подига унилия дух?

¹⁴Hugrekki mannsins heldur honum uppi í sjúkdómi hans, en dapurt geð, hver fær borið það?

¹⁵Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

¹⁵Hjarta hins hyggna aflar sér þekkingar, og eyra hinna vitru leitar þekkingar.

¹⁶Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

¹⁶Gjöf sem maður gefur, rýmir til fyrir honum og leiðir hann fram fyrir stórmenni.

¹⁷Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

¹⁷Hinn fyrri sýnist hafa á réttu að standa í þrætumáli sínu, en síðan kemur mótpartur hans og rannsakar röksemdir hans.

¹⁸Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

¹⁸Hlutkestið gjörir enda á deilum og sker úr milli sterkra.

¹⁹Брат онеправдан е [по-недостъпен] от укрепен град, И разногласията [им] са като лостове на крепост.

¹⁹Erfiðara er að ávinna svikinn bróður en að vinna rammbyggða borg, og deilur slíkra manna eru sem slagbrandar fyrir hallardyrum.

²⁰От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

²⁰Kviður mannsins mettast af ávexti munns hans, af gróðri varanna mettast hann.

²¹Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

²¹Dauði og líf eru á tungunnar valdi, og sá sem hefir taum á henni, mun eta ávöxt hennar.

²²Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

²²Sá sem eignast konu, eignast gersemi, og hlýtur náðargjöf af Drottni.

²³Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

²³Hinn fátæki mælir bljúgum bænarorðum, en hinn ríki svarar með hörku.Að vera allra vinur er til tjóns, en til er ástvinur, sem er tryggari en bróðir.

²⁴Човек, [който има] много приятели [намира в това] погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

²⁴Að vera allra vinur er til tjóns, en til er ástvinur, sem er tryggari en bróðir.