¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

¹Betri er fátækur maður, sem framgengur í ráðvendni sinni, heldur en lævís lygari og heimskur að auki.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

²Kapp er best með forsjá, og sá sem hraðar sér, misstígur sig.

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

³Flónska mannsins steypir fyrirtækjum hans, en hjarta hans illskast við Drottin.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁴Auður fjölgar vinum, en fátækur maður verður vinum horfinn.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁵Falsvottur sleppur ekki óhegndur, og sá sem fer með lygar, kemst ekki undan.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁶Margir reyna að koma sér í mjúkinn hjá tignarmanninum, og allir eru vinir þess, sem gjafir gefur.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁷Allir bræður hins snauða hata hann, hversu miklu fremur firrast þá vinir hans hann.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁸Sá sem aflar sér hygginda, elskar líf sitt, sá sem varðveitir skynsemi, mun gæfu hljóta.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

⁹Falsvottur sleppur ekki óhegndur, og sá sem fer með lygar, tortímist.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹⁰Sællífi hæfir eigi heimskum manni, hvað þá þræli að drottna yfir höfðingjum.

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹¹Hyggni mannsins gjörir hann seinan til reiði, og það er honum til frægðar að ganga fram hjá mótgjörðum.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹²Konungsreiði er eins og ljónsöskur, en hylli hans sem dögg á grasi.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹³Heimskur sonur er föður sínum sönn óhamingja, og konuþras er sífelldur þakleki.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁴Hús og auður er arfur frá feðrunum, en skynsöm kona er gjöf frá Drottni.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁵Letin svæfir þungum svefni, og iðjulaus maður mun hungur þola.

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁶Sá sem varðveitir boðorðið, varðveitir líf sitt, en sá deyr, sem ekki hefir gát á vegum sínum.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁷Sá lánar Drottni, er líknar fátækum, og hann mun launa honum góðverk hans.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁸Aga þú son þinn, því að enn er von, en farðu eigi svo langt, að þú deyðir hann.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

¹⁹Sá sem illa reiðist, verður að greiða sekt, því að ætlir þú að bjarga, gjörir þú illt verra.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²⁰Hlýð þú ráðum og tak umvöndun, til þess að þú verðir vitur eftirleiðis.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²¹Mörg eru áformin í mannshjartanu, en ráðsályktun Drottins stendur.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²²Unun mannsins er kærleiksverk hans, og betri er fátækur maður en lygari.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²³Ótti Drottins leiðir til lífs, þá hvílist maðurinn mettur, verður ekki fyrir neinni ógæfu.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁴Latur maður dýfir hendinni ofan í skálina, en ekki nennir hann að bera hana aftur upp að munninum.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁵Sláir þú spottarann, verður hinn einfaldi hygginn, og sé vandað um við skynsaman mann, lærir hann hyggindi.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁶Sá sem misþyrmir föður sínum og rekur burt móður sína, slíkur sonur fremur smán og svívirðing.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁷Hættu, son minn, að hlýða á umvöndun, ef það er til þess eins, að þú brjótir á móti skynsamlegum orðum.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁸Samviskulaus vottur gjörir gys að réttinum, og munnur óguðlegra gleypir rangindi.Refsidómar eru búnir spotturunum og högg baki heimskingjanna.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

²⁹Refsidómar eru búnir spotturunum og högg baki heimskingjanna.