¹Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

¹Öfunda ekki vonda menn og lát þig ekki langa til að vera með þeim,

²Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

²því að hjarta þeirra býr yfir ofríkisverkum, og varir þeirra mæla ógæfu.

³С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

³Fyrir speki verður hús reist, og fyrir hyggni verður það staðfast,

⁴И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

⁴fyrir þekking fyllast forðabúrin alls konar dýrum og yndislegum fjármunum.

⁵Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

⁵Vitur maður er betri en sterkur og fróður maður betri en aflmikill,

⁶Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

⁶því að holl ráð skalt þú hafa, er þú heyr stríð, og þar sem margir ráðgjafar eru, fer allt vel.

⁷Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

⁷Viskan er afglapanum ofviða, í borgarhliðinu lýkur hann ekki upp munni sínum.

⁸Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

⁸Þann sem leggur stund á að gjöra illt, kalla menn varmenni.

⁹Помислянето на [такова] безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

⁹Syndin er fíflslegt fyrirtæki, og spottarinn er mönnum andstyggð.

¹⁰[Ако] покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

¹⁰Látir þú hugfallast á neyðarinnar degi, þá er máttur þinn lítill.

¹¹Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

¹¹Frelsaðu þá, sem leiddir eru fram til lífláts, og þyrm þeim, sem ganga skjögrandi að höggstokknum.

¹²Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

¹²Segir þú: ,,Vér vissum það eigi,`` _ sá sem vegur hjörtun, hann verður sannarlega var við það, og sá sem vakir yfir sálu þinni, hann veit það og mun gjalda manninum eftir verkum hans.

¹³Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, [защото] е сладка на вкуса ти.

¹³Et þú hunang, son minn, því að það er gott, og hunangsseimur er gómi þínum sætur.

¹⁴И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁴Nem á sama hátt speki fyrir sálu þína, finnir þú hana, er framtíð fyrir hendi, og von þín mun eigi að engu verða.

¹⁵Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

¹⁵Sit eigi, þú hinn óguðlegi, um bústað hins réttláta og eyðilegg ekki heimkynni hans,

¹⁶Защото праведният [ако] седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

¹⁶því að sjö sinnum fellur hinn réttláti og stendur aftur upp, en óguðlegir steypast í ógæfu.

¹⁷Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

¹⁷Gleð þig eigi yfir falli óvinar þíns, og hjarta þitt fagni eigi yfir því að hann steypist,

¹⁸Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

¹⁸svo að Drottinn sjái það ekki og honum mislíki, og hann snúi reiði sinni frá honum til þín.

¹⁹Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

¹⁹Reiðst ekki vegna illgjörðamanna, öfunda eigi óguðlega,

²⁰Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

²⁰því að vondur maður á enga framtíð fyrir höndum, á lampa óguðlegra slokknar.

²¹Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

²¹Son minn, óttastu Drottin og konunginn, samlaga þig ekki óróaseggjum,

²²Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае [какво] наказание [ще им се наложи] и от двамата?

²²því að ógæfa þeirra ríður að þegar minnst varir, og ófarir beggja _ hver veit um þær?

²³И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

²³Þessir orðskviðir eru líka eftir spekinga. Hlutdrægni í dómi er ljót.

²⁴Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

²⁴Þeim sem segir við hinn seka: ,,Þú hefir rétt fyrir þér!`` honum formæla menn, honum bölvar fólk.

²⁵Но които [го] изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

²⁵En þeim sem hegna eins og ber, mun vel vegna, yfir þá kemur ríkuleg blessun.

²⁶Който дава прав отговор, Той целува в устни.

²⁶Sá kyssir á varirnar, sem veitir rétt svör.

²⁷Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

²⁷Annastu verk þitt utan húss og ljúk því á akrinum, síðan getur þú byggt hús þitt.

²⁸Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

²⁸Vertu eigi vottur gegn náunga þínum að ástæðulausu, eða mundir þú vilja svíkja með vörum þínum?

²⁹Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

²⁹Seg þú ekki: ,,Eins og hann gjörði mér, eins ætla ég honum að gjöra, ég ætla að endurgjalda manninum eftir verkum hans!``

³⁰Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

³⁰Mér varð gengið fram hjá akri letingja nokkurs og fram hjá víngarði óviturs manns.

³¹И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

³¹Og sjá, hann var allur vaxinn klungrum, hann var alþakinn netlum, og steingarðurinn umhverfis hann var hruninn.

³²Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

³²En ég varð þess var, veitti því athygli, sá það og lét mér það að kenningu verða:

³³[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

³³Sofa ögn enn, blunda ögn enn, leggja saman hendurnar ögn enn til að hvílast,þá kemur fátæktin yfir þig eins og ræningi og skorturinn eins og vopnaður maður.

³⁴И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

³⁴þá kemur fátæktin yfir þig eins og ræningi og skorturinn eins og vopnaður maður.