¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

¹Eins og snjór um sumar og eins og regn um uppskeru, eins illa á sæmd við heimskan mann.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

²Eins og spörfugl flögrar, eins og svala flýgur, eins er um óverðskuldaða formæling _ hún verður eigi að áhrínsorðum.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

³Svipan hæfir hestinum og taumurinn asnanum _ en vöndurinn baki heimskingjanna.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁴Svara þú ekki heimskingjanum eftir fíflsku hans, svo að þú verðir ekki honum jafn.

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁵Svara þú heimskingjanum eftir fíflsku hans, svo að hann haldi ekki, að hann sé vitur.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁶Sá höggur af sér fæturna og fær að súpa á ranglæti, sem sendir orð með heimskingja.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁷Eins og lærleggir hins lama hanga máttlausir, svo er spakmæli í munni heimskingjanna.

⁸Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁸Sá sem sýnir heimskum manni sæmd, honum fer eins og þeim, er bindur stein í slöngvu.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

⁹Eins og þyrnir, sem stingst upp í höndina á drukknum manni, svo er spakmæli í munni heimskingjanna.

¹⁰Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

¹⁰Eins og skytta, sem hæfir allt, svo er sá sem leigir heimskingja, og sá er leigir vegfarendur.

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹¹Eins og hundur, sem snýr aftur til spýju sinnar, svo er heimskingi, sem endurtekur fíflsku sína.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹²Sjáir þú mann, sem þykist vitur, þá er meiri von um heimskingja en hann.

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹³Letinginn segir: ,,Óargadýr er á veginum, ljón á götunum.``

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁴Hurðin snýst á hjörunum og letinginn í hvílu sinni.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁵Latur maður dýfir hendinni ofan í skálina, en honum verður þungt um að bera hana aftur upp að munninum.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁶Latur maður þykist vitrari en sjö, sem svara hyggilega.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁷Sá, sem kemst í æsing út af deilu, sem honum kemur ekki við, hann er eins og sá, sem tekur um eyrun á hundi, er hleypur fram hjá.

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁸Eins og óður maður, sem kastar tundurörvum, banvænum skeytum,

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?

¹⁹eins er sá maður, er svikið hefir náunga sinn og segir síðan: ,,Ég er bara að gjöra að gamni mínu.``

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²⁰Þegar eldsneytið þrýtur, slokknar eldurinn, og þegar enginn er rógberinn, stöðvast deilurnar.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²¹Eins og kol þarf til glóða og við til elds, svo þarf þrætugjarnan mann til að kveikja deilur.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²²Orð rógberans eru eins og sælgæti, og þau læsa sig inn í innstu fylgsni hjartans.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²³Eldheitir kossar og illt hjarta, það er sem sorasilfur utan af leirbroti.

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁴Með vörum sínum gjörir hatursmaðurinn sér upp vinalæti, en í hjarta sínu hyggur hann á svik.

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁵Þegar hann mælir fagurt, þá trú þú honum ekki, því að sjö andstyggðir eru í hjarta hans.

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁶Þótt hatrið hylji sig hræsni, þá verður þó illska þess opinber á dómþinginu.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁷Sá sem grefur gröf, fellur í hana, og steinninn fellur aftur í fang þeim, er veltir honum.Lygin tunga hatar þá, er hún hefir sundur marið, og smjaðrandi munnur veldur glötun.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

²⁸Lygin tunga hatar þá, er hún hefir sundur marið, og smjaðrandi munnur veldur glötun.