¹Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

¹Son minn, gef gaum að speki minni, hneig eyra þitt að hyggindum mínum,

²За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

²til þess að þú megir varðveita mannvit og varir þínar geymi þekkingu.

³Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

³Því að hunangsseimur drýpur af vörum lauslátrar konu, og gómur hennar er hálli en olía.

⁴Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁴En að síðustu er hún beiskari en malurt, beitt eins og tvíeggjað sverð.

⁵Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁵Fætur hennar ganga niður til dauðans, spor hennar liggja til Heljar.

⁶Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁶Til þess að hún hitti ekki leið lífsins, eru brautir hennar á reiki, og hún veit ekki hvert hún fer.

⁷Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁷Heyrið mig því, synir, og víkið eigi frá orðum munns míns.

⁸Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁸Legg leið þína langt frá henni og kom þú ekki nálægt húsdyrum hennar,

⁹Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

⁹svo að þú gefir ekki öðrum æskublóma þinn og ár þín grimmum manni,

¹⁰Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;

¹⁰svo að útlendir menn mettist ekki af eigum þínum og aflafé þitt lendi ekki í annarlegu húsi,

¹¹А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹¹og þú andvarpir að lokum, þá er líkami þinn og hold veslast upp,

¹²И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹²og segir: ,,Hversu hefi ég hatað aga og hjarta mitt fyrirlitið umvöndun!

¹³И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹³að ég skyldi ekki hlýða raustu kennara minna og hneigja eyra mitt til þeirra, er fræddu mig!

¹⁴Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁴Við sjálft lá, að ég hefði ratað í mestu ógæfu á miðju dómþingi safnaðarins.``

¹⁵Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁵Drekk þú vatn úr vatnsþró þinni og rennandi vatn úr brunni þínum.

¹⁶Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁶Eiga lindir þínar að flóa út á götuna, lækir þínir út á torgin?

¹⁷Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁷Þér einum skulu þær tilheyra og engum óviðkomandi með þér.

¹⁸Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁸Uppspretta þín sé blessuð, og gleð þig yfir festarmey æsku þinnar,

¹⁹[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

¹⁹elsku-hindinni, yndis-gemsunni. Brjóst hennar gjöri þig ætíð drukkinn, og ást hennar fjötri þig ævinlega.

²⁰Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²⁰En hví skyldir þú, son minn, láta léttúðarkonu töfra þig, og faðma barm lauslátrar konu?

²¹Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

²¹Því að vegir sérhvers manns blasa við Drottni, og allar brautir hans gjörir hann sléttar.

²²Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²²Misgjörðir hins óguðlega fanga hann, og hann verður veiddur í snörur synda sinna.Hann mun deyja vegna skorts á aga og kollsteypast vegna sinnar miklu heimsku.

²³Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

²³Hann mun deyja vegna skorts á aga og kollsteypast vegna sinnar miklu heimsku.