¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

¹Son minn, varðveit þú orð mín og geym þú hjá þér boðorð mín.

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

²Varðveit þú boðorð mín, og þá munt þú lifa, og áminning mína eins og sjáaldur auga þíns.

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

³Bind þau á fingur þína, skrifa þau á spjald hjarta þíns.

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁴Seg við spekina: ,,Þú ert systir mín!`` og kallaðu skynsemina vinkonu,

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁵svo að þær varðveiti þig fyrir léttúðarkonu, fyrir blíðmálugri konu sem annar á.

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁶Út um gluggann á húsi mínu, út um grindurnar skimaði ég

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁷og sá þar meðal sveinanna ungan og vitstola mann.

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁸Hann gekk á strætinu nálægt horni einu og fetaði leiðina að húsi hennar,

⁹[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

⁹í rökkrinu, að kveldi dags, um miðja nótt og í niðdimmu.

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹⁰Gekk þá kona í móti honum, búin sem portkona og undirförul í hjarta _

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹¹hávær er hún og óhemjuleg, fætur hennar tolla aldrei heima,

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹²hún er ýmist á götunum eða á torgunum, og situr um menn hjá hverju horni _,

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹³hún þrífur í hann og kyssir hann og segir við hann, ósvífin í bragði:

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁴,,Ég átti að greiða heillafórn, í dag hefi ég goldið heit mitt.

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁵Fyrir því fór ég út til móts við þig, til þess að leita þín, og hefi nú fundið þig.

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁶Ég hefi búið rúm mitt ábreiðum, marglitum ábreiðum úr egypsku líni.

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁷Myrru, alóe og kanel hefi ég stökkt á hvílu mína.

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁸Kom þú, við skulum drekka okkur ástdrukkin fram á morgun, gamna okkur með blíðuhótum.

¹⁹Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

¹⁹Því að maðurinn minn er ekki heima, hann er farinn í langferð.

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

²⁰Peningapyngjuna tók hann með sér, hann kemur ekki heim fyrr en í tunglfylling.``

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²¹Hún tældi hann með sínum áköfu fortölum, ginnti hann með kjassmælum sínum.

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²²Hann fer rakleiðis á eftir henni, eins og naut gengur fram á blóðvöllinn, og eins og hjörtur, sem anar í netið,

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²³uns örin fer í gegnum lifur hans, eins og fuglinn hraðar sér í snöruna, og veit ekki, að líf hans er í veði.

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁴Og nú, þér yngismenn, hlýðið á mig og gefið gaum að orðum munns míns.

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁵Lát eigi hjarta þitt teygjast á vegu hennar, villst eigi inn á stigu hennar.

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁶Því að margir eru þeir, sem hún hefir sært til ólífis, og mesti grúi allir þeir, sem hún hefir myrt.Hús hennar er helvegur, er liggur niður til heimkynna dauðans.

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

²⁷Hús hennar er helvegur, er liggur niður til heimkynna dauðans.