¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

¹Heyr, spekin kallar og hyggnin lætur raust sína gjalla.

²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

²Uppi á hæðunum við veginn, þar sem göturnar kvíslast _ stendur hún.

³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

³Við hliðin, þar sem gengið er út úr borginni, þar sem gengið er inn um dyrnar, kallar hún hátt:

⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁴Til yðar, menn, tala ég, og raust mín hljómar til mannanna barna.

⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁵Þér óreyndu, lærið hyggindi, og þér heimskingjar, lærið skynsemi.

⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си [да произнеса] правото.

⁶Hlýðið á, því að ég tala það sem göfuglegt er, og varir mínar tjá það sem rétt er.

⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁷Því að sannleika mælir gómur minn og guðleysi er viðbjóður vörum mínum.

⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁸Einlæg eru öll orð munns míns, í þeim er ekkert fals né fláræði.

⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

⁹Öll eru þau einföld þeim sem skilning hefir, og blátt áfram fyrir þann sem hlotið hefir þekkingu.

¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹⁰Takið á móti ögun minni fremur en á móti silfri og fræðslu fremur en úrvals gulli.

¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹¹Því að viska er betri en perlur, og engir dýrgripir jafnast á við hana.

¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹²Ég, spekin, er handgengin hyggindunum og ræð yfir ráðdeildarsamri þekking.

¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹³Að óttast Drottin er að hata hið illa, drambsemi og ofdramb og illa breytni og fláráðan munn _ það hata ég.

¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁴Mín er ráðspekin og framkvæmdarsemin, ég er hyggnin, minn er krafturinn.

¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁵Fyrir mína hjálp ríkja konungarnir og úrskurða höfðingjarnir réttvíslega.

¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁶Fyrir mína hjálp stjórna stjórnendurnir og tignarmennin _ allir valdsmenn á jörðu.

¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁷Ég elska þá sem mig elska, og þeir sem leita mín, finna mig.

¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁸Auður og heiður eru hjá mér, ævagamlir fjármunir og réttlæti.

¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

¹⁹Ávöxtur minn er betri en gull og gimsteinar og eftirtekjan eftir mig betri en úrvals silfur.

²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²⁰Ég geng á götu réttlætisins, á stigum réttarins miðjum,

²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²¹til þess að gefa þeim sanna auðlegð, er elska mig, og fylla forðabúr þeirra.

²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²²Drottinn skóp mig í upphafi vega sinna, á undan öðrum verkum sínum, fyrir alda öðli.

²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

²³Frá eilífð var ég sett til valda, frá upphafi, áður en jörðin var til.

²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁴Ég fæddist áður en hafdjúpin urðu til, þá er engar vatnsmiklar lindir voru til.

²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

²⁵Áður en fjöllunum var hleypt niður, á undan hæðunum fæddist ég,

²⁶Докато [Господ] още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁶áður en hann skapaði völl og vengi og fyrstu moldarkekki jarðríkis.

²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁷Þegar hann gjörði himininn, þá var ég þar, þegar hann setti hvelfinguna yfir hafdjúpið,

²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁸þegar hann festi skýin uppi, þegar uppsprettur hafdjúpsins komust í skorður,

²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

²⁹þegar hann setti hafinu takmörk, til þess að vötnin færu eigi lengra en hann bauð, þegar hann festi undirstöður jarðar.

³⁰Тогава аз бях при Него, [като] майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³⁰Þá stóð ég honum við hlið sem verkstýra, og ég var yndi hans dag hvern, leikandi mér fyrir augliti hans alla tíma,

³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми [бе] с човешки чада.

³¹leikandi mér á jarðarkringlu hans, og hafði yndi mitt af mannanna börnum.

³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³²Og nú, þér yngismenn, hlýðið mér, því að sælir eru þeir, sem varðveita vegu mína.

³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³³Hlýðið á aga, svo að þér verðið vitrir, og látið hann eigi sem vind um eyrun þjóta.

³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

³⁴Sæll er sá maður, sem hlýðir mér, sem vakir daglega við dyr mínar og geymir dyrastafa minna.

³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁵Því að sá sem mig finnur, finnur lífið og hlýtur blessun af Drottni.En sá sem missir mín, skaðar sjálfan sig. Allir þeir, sem hata mig, elska dauðann.

³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

³⁶En sá sem missir mín, skaðar sjálfan sig. Allir þeir, sem hata mig, elska dauðann.