¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

¹Halelúja! Þakkið Drottni, því að hann er góður, því að miskunn hans varir að eilífu.

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

²Hver getur sagt frá máttarverkum Drottins, kunngjört allan lofstír hans?

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

³Sælir eru þeir, sem gæta réttarins, sem iðka réttlæti alla tíma.

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁴Minnst þú mín, Drottinn, með velþóknun þeirri, er þú hefir á lýð þínum, vitja mín með hjálpræði þínu,

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁵að ég megi horfa með unun á hamingju þinna útvöldu, gleðjast yfir gleði þjóðar þinnar, fagna með eignarlýð þínum.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁶Vér höfum syndgað ásamt feðrum vorum, höfum breytt illa og óguðlega.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁷Feður vorir í Egyptalandi gáfu eigi gætur að dásemdarverkum þínum, minntust eigi þinnar miklu miskunnar og sýndu Hinum hæsta þrjósku hjá Hafinu rauða.

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁸Þó hjálpaði hann þeim sakir nafns síns til þess að kunngjöra mátt sinn.

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

⁹Hann hastaði á Hafið rauða, svo að það þornaði upp, og lét þá ganga um djúpin eins og um eyðimörk.

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹⁰Hann frelsaði þá af hendi hatursmanna þeirra og leysti þá af hendi óvinanna.

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹¹Vötnin huldu fjendur þeirra, ekki einn af þeim komst undan.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹²Þá trúðu þeir orðum hans, sungu honum lof.

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹³En þeir gleymdu fljótt verkum hans, treystu eigi á ráð hans.

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁴Þeir fylltust lysting í eyðimörkinni og freistuðu Guðs í öræfunum.

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁵Þá veitti hann þeim bæn þeirra og sendi þeim megurð.

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁶Þá öfunduðust þeir við Móse í herbúðunum, við Aron, hinn heilaga Drottins.

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁷Jörðin opnaðist og svalg Datan og huldi flokk Abírams,

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁸eldur kviknaði í flokki þeirra, loginn brenndi hina óguðlegu.

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

¹⁹Þeir bjuggu til kálf hjá Hóreb og lutu steyptu líkneski,

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²⁰og létu vegsemd sína í skiptum fyrir mynd af uxa, er gras etur.

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²¹Þeir gleymdu Guði, frelsara sínum, þeim er stórvirki gjörði í Egyptalandi,

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²²dásemdarverk í landi Kams, óttaleg verk við Hafið rauða.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²³Þá hugði hann á að tortíma þeim, ef Móse, hans útvaldi, hefði eigi gengið fram fyrir hann og borið af blakið, til þess að afstýra reiði hans, svo að hann skyldi eigi tortíma.

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁴Þeir fyrirlitu hið unaðslega land og trúðu eigi orðum hans.

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁵Þeir mögluðu í tjöldum sínum og hlýddu eigi á raust Drottins.

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁶Þá lyfti hann hendi sinni gegn þeim og sór að láta þá falla í eyðimörkinni,

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁷tvístra niðjum þeirra meðal þjóðanna og dreifa þeim um löndin.

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁸Þeir dýrkuðu Baal Peór og átu fórnir dauðra skurðgoða.

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

²⁹Þeir egndu hann til reiði með athæfi sínu, og braust því út plága meðal þeirra.

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³⁰En Pínehas gekk fram og skar úr, og þá staðnaði plágan.

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³¹Og honum var reiknað það til réttlætis, frá kyni til kyns, að eilífu.

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³²Þeir reittu hann til reiði hjá Meríba-vötnum, þá fór illa fyrir Móse þeirra vegna,

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³³því að þeir sýndu þrjósku anda hans, og honum hrutu ógætnisorð af vörum.

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁴Þeir eyddu eigi þjóðunum, er Drottinn hafði boðið þeim,

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁵heldur lögðu þeir lag sitt við heiðingjana og lærðu athæfi þeirra.

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁶Þeir dýrkuðu skurðgoð þeirra, og þau urðu þeim að snöru,

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁷þeir færðu að fórnum sonu sína og dætur sínar illum vættum

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁸og úthelltu saklausu blóði, blóði sona sinna og dætra, er þeir fórnfærðu skurðgoðum Kanaans, svo að landið vanhelgaðist af blóðskuldinni.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

³⁹Þeir saurguðust af verkum sínum og frömdu tryggðrof með athæfi sínu.

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴⁰Þá upptendraðist reiði Drottins gegn lýð hans, og hann fékk viðbjóð á arfleifð sinni.

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴¹Hann gaf þá á vald heiðingjum, og hatursmenn þeirra drottnuðu yfir þeim.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴²Óvinir þeirra þjökuðu þá, og þeir urðu að beygja sig undir vald þeirra.

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴³Mörgum sinnum bjargaði hann þeim, en þeir sýndu þrjósku í ráði sínu og urðu að lúta sakir misgjörðar sinnar.

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁴Samt leit hann á neyð þeirra, er hann heyrði kvein þeirra.

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁵Hann minntist sáttmála síns við þá og aumkaðist yfir þá sakir sinnar miklu miskunnar

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁶og lét þá finna miskunn hjá öllum þeim er höfðu haft þá burt hernumda.

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁷Hjálpa þú oss, Drottinn, Guð vor, og safna oss saman frá þjóðunum, að vér megum lofa þitt heilaga nafn, víðfrægja lofstír þinn.Lofaður sé Drottinn, Ísraels Guð, frá eilífð til eilífðar. Og allur lýðurinn segi: Amen! Halelúja.

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

⁴⁸Lofaður sé Drottinn, Ísraels Guð, frá eilífð til eilífðar. Og allur lýðurinn segi: Amen! Halelúja.