1(По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
1Ég ákalla Drottin í nauðum mínum, og hann bænheyrir mig.
2Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език
2Drottinn, frelsa sál mína frá ljúgandi vörum, frá tælandi tungu.
3Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -
3Hversu mun fara fyrir þér nú og síðar, þú tælandi tunga?
4Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.
4Örvar harðstjórans eru hvesstar með glóandi viðarkolum.
5Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
5Vei mér, að ég dvel hjá Mesek, bý hjá tjöldum Kedars.
6Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
6Nógu lengi hefir sál mín búið hjá þeim er friðinn hata.Þótt ég tali friðlega, vilja þeir ófrið.
7Аз [съм] за мир; но когато говоря, Те са за бой.
7Þótt ég tali friðlega, vilja þeir ófrið.