¹(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

¹Til þín hef ég augu mín, þú sem situr á himnum.

²Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

²Eins og augu þjónanna mæna á hönd húsbónda síns, eins og augu ambáttarinnar mæna á hönd húsmóður sinnar, svo mæna augu vor á Drottin, Guð vorn, uns hann líknar oss.

³Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

³Líkna oss, Drottinn, líkna oss, því að vér höfum fengið meira en nóg af spotti.Sál vor hefir fengið meira en nóg af háði hrokafullra, af spotti dramblátra.

⁴Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

⁴Sál vor hefir fengið meira en nóg af háði hrokafullra, af spotti dramblátra.