1(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
1Úr djúpinu ákalla ég þig, Drottinn,
2Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
2Drottinn, heyr þú raust mína, lát eyru þín hlusta á grátbeiðni mína!
3Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
3Ef þú, Drottinn, gæfir gætur að misgjörðum, Drottinn, hver fengi þá staðist?
4При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
4En hjá þér er fyrirgefning, svo að menn óttist þig.
5Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
5Ég vona á Drottin, sál mín vonar, og hans orðs bíð ég.
6Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.
6Meir en vökumenn morgun, vökumenn morgun, þreyr sál mín Drottin.
7Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
7Ó Ísrael, bíð þú Drottins, því að hjá Drottni er miskunn, og hjá honum er gnægð lausnar.Hann mun leysa Ísrael frá öllum misgjörðum hans.
8И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
8Hann mun leysa Ísrael frá öllum misgjörðum hans.