¹(По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

¹Drottinn, hjarta mitt er eigi dramblátt né augu mín hrokafull. Ég fæst eigi við mikil málefni, né þau sem mér eru ofvaxin.

²Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, [Така] душата ми е при мене като отбито дете.

²Sjá, ég hefi sefað sál mína og þaggað niður í henni. Eins og afvanið barn hjá móður sinni, svo er sál mín í mér.Vona, Ísrael, á Drottin, héðan í frá og að eilífu.

³Израилю, надей се на Господа От сега и до века.

³Vona, Ísrael, á Drottin, héðan í frá og að eilífu.